February
11

До 30 юни т.г. се удължава срокът за свикването на общо събрание в сградите в режим на етажна собственост, вписването на книгата на собствениците и подаването на заявление за вписване в публичния регистър на сградите и отделните входове.

Това реши парламентът, който прие на второ четене промени в Закона за етажната собственост. Идеята на закона е да се създаде публичен регистър на собствениците, а до момента такива събрания са проведени в едва около 2 на сто от сградите.

www.24chasa.bg

0
January
20

Ако майка ми е закупила жилище след смъртта на баща ми, може ли да го продаде или дари на някого без моето съгласие и наследявам ли я аз? Габриел Я. Според чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такъв друг начин може да бъде например наследяване. В момента, в който едно лице придобие собствеността върху даден имот, може свободно да се разпорежда с него. И то за целия период на своя живот. Това означава, че може да го продава, заменя, да го ипотекира, да го дава под наем и всичко останало. В случая майката може да продаде жилището, без да търси съгласието на сина си. Не стоят така нещата обаче в хипотезата, ако тя реши да дари този имот.

Според чл. 28 от закона, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Т.е. в конкретния случай майката не може да дари или завещае въпросното жилище. Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Аргумент в тази посока е и чл.14, ал.1 от ЗН, според който всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още втората алинея обаче указва, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците.

Собственикът не може да завещае онази част от имуществото, която законът счита за запазена за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Това означава, че майката не може да дари или завещае жилището, без да се съобрази, че трябва да запази законната част на сина си. Естествено, тя може да го направи, но под страх от възможна претенция от страна на законния наследник - сина. Всеки, претърпял вреди, има право на иск пред съд за възстановяване на запазената част от наследството, се посочва в чл.30, ал.1 от ЗН. Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Това право се погасява с 5-годишна давност. Ограниченията обаче са само за завещанията и даренията - или казано иначе - за безвъзмездните действия. И то ако съответният наследодател има като наследници само деца, внуци, родители, съпруг. Съществува и хипотеза имотът да се прехвърли с покупко-продажба на друго лице, като обаче примерно се прикрива дарение, безвъзмездно действие. Това също би накърнило запазената част на сина. Тогава тази сделка, която се нарича прикрита или симулативна, може да бъде оспорена. В делото обаче трябва да се докаже, че истинското намерение на майката е било да надари дадено лице и чрез покупко-продажбата го е прикрила.

Що се отнася до това, дали синът е наследник на майка си, тук няма никакво съмнение. Чл.5 от ЗН изрично посочва, че децата на починалия наследяват по равни части. И чак когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. После идват братя, сестри и т.н. Трябва да се отбележи, че наследодателят може да се разпореди предварително с имуществото си чрез дарение и завещание. Нещо повече. ЗН позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, и приживе. Според чл.77, ал.1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници.

Според чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такъв друг начин може да бъде например наследяване. В момента, в който едно лице придобие собствеността върху даден имот, може свободно да се разпорежда с него. И то за целия период на своя живот. Това означава, че може да го продава, заменя, да го ипотекира, да го дава под наем и всичко останало.

В случая майката може да продаде жилището, без да търси съгласието на сина си.
Не стоят така нещата обаче в хипотезата, ако тя реши да дари този имот. Според чл. 28 от закона, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Т.е. в конкретния случай майката не може да дари или завещае въпросното жилище. Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Аргумент в тази посока е и чл.14, ал.1 от ЗН, според който всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още втората алинея обаче указва, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците. Собственикът не може да завещае онази част от имуществото, която законът счита за запазена за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг.

Това означава, че майката не може да дари или завещае жилището, без да се съобрази, че трябва да запази законната част на сина си. Естествено, тя може да го направи, но под страх от възможна претенция от страна на законния наследник - сина. Всеки, претърпял вреди, има право на иск пред съд за възстановяване на запазената част от наследството, се посочва в чл.30, ал.1 от ЗН.  Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Това право се погасява с 5-годишна давност.

Ограниченията обаче са само за завещанията и даренията - или казано иначе - за безвъзмездните действия. И то ако съответният наследодател има като наследници само деца, внуци, родители, съпруг. Съществува и хипотеза имотът да се прехвърли с покупко-продажба на друго лице, като обаче примерно се прикрива дарение, безвъзмездно действие. Това също би накърнило запазената част на сина. Тогава тази сделка, която се нарича прикрита или симулативна, може да бъде оспорена. В делото обаче трябва да се докаже, че истинското намерение на майката е било да надари дадено лице и чрез покупко-продажбата го е прикрила.

Що се отнася до това, дали синът е наследник на майка си, тук няма никакво съмнение. Чл.5 от ЗН изрично посочва, че децата на починалия наследяват по равни части. И чак когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. После идват братя, сестри  и т.н. Трябва да се отбележи, че наследодателят може да се разпореди предварително с имуществото си чрез дарение и завещание. Нещо повече. ЗН позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, и приживе. Според чл.77, ал.1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници.

www.dom.dir.bg

0
January
15

Собствениците на апартаменти в блокове, които не са провели общо събрание, не са избрали управително тяло на входа и не са се регистрирали в общината, да плащат данък сгради в двоен размер, съобщава в. “Сега”. Идеята бе лансирана вчера от зам.-председателя на парламентарната комисия по регионално развитие Николай Пехливанов (”Атака”). Той твърди, че тя вече е обсъждана с регионалното министерство и ще бъде създадена специална работна група, която да оформи конкретните промени в закона до края на март.

До момента само 10-15% от съкооператорите са се регистрирали като етажна собственост, въпреки че законът повеляваше това да стане до 1 ноември 2009 г. “Процентът на регистрираните в кметствата е още по-малък - едва 2″, съобщи Пехливанов. Затова управляващите решиха срокът да се удължи до 30 юни 2010 г. Предложението бе одобрено вчера на първо четене в парламентарната комисия по регионално развитие. Пехливанов отбеляза, че много хора дори не са разбрали, че регистрирането на етажната собственост е задължително, че има императивен срок и за неспазването му се налагат глоби.

На много места в страната пък домоуправителите са се престаравали и в домовата книга собствениците са посочвали не само по силата на какъв документ притежават жилището си - нотариален акт, договор или нещо друго, а и номерът. Такова нещо законът обаче изобщо не изисква. Кметовете също са на път масово да не спазят закона. Те са задължени до 1 февруари 2010 г. да организират общи събрания и избор на домсъвети в неизрядните блокове.

Шефът на регионалната комисия Любен Татарски (ГЕРБ) обаче коментира, че не е редно нарушение на закон да се наказва с вдигане на данъци. “Логично е да се налагат глоби, друг въпрос е, че вероятно трябва да затегнем и да увеличим санкциите, защото предвидените в закона май не респектират”, каза депутатът от ГЕРБ. Сега за собственик на апартамент глобата е до 100 лв., за член на управителния съвет на входа - до 1000 лв., а за кметовете, които не са изпълнили задълженията си, санкции не са предвидени.

Елеонора Гайдарова от Българската жилищна асоциация също не одобрява идеята на Пехливанов. Според нея данъците трябва да се ползват за стимулиране на изрядните, а не за репресии срещу нарушителите. Тя изтъкна, че чрез намаляване на местните налози може да се насърчава санирането.

www.dir.bg

1
December
23

При положение че има различни мнения и вероятно няма да може да се постигне бързо споразумение за доброволна делба между наследниците (в случая имаме наследяване по съребрена линия - лелята на починалия и братовчедките му, две по бащина и три по майчина линия):
- как се разпределят дяловете между наследниците според закона
- какво трябва да се предприеме, за да се спази срокът от 6 месеца за деклариране на недвижим имот (апартамент) по Закона за местните данъци и такси. От кога тече този срок - от момента на смъртта на починалия (твърдение на служителя в обшината) или от датата на издаване на удостоверението на наследници?

До 1992 г. в България се наследяваше от наследници по закон, разположени в три реда. В първия влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те не са живи, но са оставили деца (които са внуци или правнуци), тогава те наследяват.
Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, идва третият ред. Той е заложен в чл. 8, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството (ЗН). Според разпоредбата, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Ако починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. С промяна в ЗН през 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници - съребрените роднини от 3 до 6 степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Така стигаме и до отговорите на първия конкретен въпрос.

Според семейното право родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степените на родство при съребрена линия се определят по следното правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От същата степен са и чичото и лелята от една страна спрямо децата на техните племенници от друга.

Важно е обаче да се знае, че “съребрените“ роднини от 3-та до 6-та степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. Освен това не трябва да има и преживял съпруг. Защото по закон последният наследява част, равна на частта на всяко дете. И ако няма деца, възходящи (родители, дядо, баба), братя и сестри (и техни деца), то тогава всичко остава за съпруга и той получава цялото наследство. От въпроса става ясно, че сме именно при такава хипотеза. Тогава наследяват съребрените роднини. Но не е описано какви са братовчедите - първи, втори, защото това е от значение за определянето на степента на родство. В случая лелята е от по-близка степен и по правилата на семейното и наследствено право, тя се оказва в по-добрата позиция. Защото според закона по-близката степен просто изключва по-далечната.

Имаше спорове около текста за съребрените роднини, но те бяха разрешени с Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд през 1994 г. Ставаше дума за това дали и при тези роднини се позволява наследяването по заместване. Последното означава примерно низходящ на наследяващ да може да го замести и така да изпревари или да се изравни с някой друг съребрен роднина. Съдът определи, че такова право на заместване при тези съребрени роднини не може да има. И всеки е призван да наследява на собствено основание.

Що се отнася до втория въпрос, тук на помощ идва Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според чл.14 всеки е длъжен да уведоми в двумесечен срок общината по местонахождение на придобит от него по някакъв начин имот. Единственото изключение е ако се придобива имот по наследство. Тогава срокът е 6-месечен.  Законът тук е изричен, че този 6-месечен срок тече от откриване на наследството. А това става от смъртта на наследодателя. Чл. 32 от ЗМДТ определя и едно изключение. Според разпоредбата “за наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

www.dir.bg

0
November
10

Всички разплащания по имотни сделки да стават само по банков път от догодина, предвиждат промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които правителството ще обсъжда днес.

Според тях от януари продавачът и купувачът ще трябва да посочват пред нотариуса сметката, по която ще извършват плащанията. Тя може да е в избрана от тях банка или в специална сметка на нотариуса. Условията за внасянето на сумите по нея ще се уреждат с писмено споразумение. За да бъдат спокойни гражданите за парите си, е предвидено да не се допуска принудително изпълнение върху средства по специални банкови сметки за задължения на нотариуса.

Целта на законодателната промяна е да се предотвратят възможностите за използването на сделките с недвижими имоти за пране на пари, както и да се противодейства на имотните измами, пише в мотивите на правосъдното министерство до кабинета.

В тях се посочва, че измененията са преход към цялостна уредба на отношенията по възмездни сделки. Идеята за създаване на държавна депозитна каса, в която да постъпват и разпределят всички нотариални такси и дължими данъци във връзка с нотариални действия, ще се реализира с друг закон. Намеренията са тя да не е конкурент на търговските банки. Няма да носи лихви. Ще се издържа от процент от сумите, удържани от дадена сделка.

www.24chasa.bg

0
November
3

Нотариусите да имат достъп до регистъра на лица с психични заболявания, който предстои да бъде създаден, искат от областния съвет по психично здраве в Габрово. Причината е зачестилите имотни измами на такива хора. Предложението е провокирано от зачестили случаи на изповядани сделки, при които психичноболни продават имоти без да разбират напълно същността на казуса, съобщи директорът на регионалния център по здравеопазване д-р Петър Стефанов, цитиран от Дарик радио.

И в други градове на страната вече има такива случаи. Проблемът ще бъде поставен и пред нотариалната камара. До този момент социалните служби в Габрово са се натъкнали на шест съмнителни случая. За един от тях е сезирана прокуратурата, а друг ще бъде представен на съсловната организация на нотариусите за становище. По време на заседание на съвета по психично здраве бе изнесена информация за сляпа възрастна жена с деменция, останала без всичките си имоти след подписване на пълномощно. По думите на габровката в документа са били вписани правомощия, за които тя не е знаела предварително. Едва след като възрастната дама решила да дари апартамента, в който живее, на роднина срещу гледане, станало ясно, че той вече е продаден. В съвета по психично здраве участва представител на прокуратурата и очакванията са тя да се самосезира за всеки един конкретен случай. Неотдавна, именно заради имотните измами, на нотариусите беше предоставен ограничен достъп до системата на МВР за документи за самоличност.

www.dir.bg

0
November
2

Знаете ли какво представлява законът за етажната собственост? Този въпрос задават от месец районните кметове в цялата страна. Отговорът, който получават обаче, е един и същ. По-лошото, че е при 80 на сто от хората той е отрицателен. А най-лошото, че неизпълнението на текстовете в него води до глоби от 1000 лева. В закона за етажната собственост е записано, че до първи ноември всички, които притежават апартамент в блокове, трябва да регистрират общо събрание на собствениците. Освен това всички притежатели на апартаменти пък задължително трябва да бъдат вписани в съвременен вариант на домовата книга, позната ни от близкото минало.

Ако комшиите в сгради или входове с повече от три апартамента не направят учредителни събрания и не регистрират доброволно сдружение, те ще бъдат принуждавани да сторят това от районните кметове. Местните власти имат три месеца да убедят живеещите в големите сгради да се регистрират, след което могат да налагат и глоби за закъснението. В закона е записано, че в книгата на собствениците трябва да бъдат вписани с трите си имена всички съсобственици на дома. Ако в него има наематели, имената също трябва да присъстват в книгата заедно с началната дата, на която са се нанесли.

От закона не са забравени и домашните любимци. Кучета, котки и папагали също се вписват задължително в книгата на собствениците. На учредителното събрание задължително трябва да присъстват собственици на всички домове във входа (блока) или техни представители, гласи нормативният акт. Комшиите трябва да изберат управителен и контролен съвет.

Всички съседи, които искат да санират заедно блока си или да се възползват от европейските програми за обновяване на жилищния фонд и енергийна ефективност, могат да регистрират и юридическо лице - сдружение на собствениците в режим на етажна собственост. То е доброволно. Ако го изберат след учредяването, копие от протокола трябва да бъде представено заедно със списък на съсобствениците и техните нотариално заверени подписи пред местните власти. В закона е записано още, че жителите на баровските затворени комплекси няма нужда да учредяват подобно сдружение на собствениците или общо събрание, но за сметка на това притежателите на тези домове са задължени да сключат договор с инвеститора и другите съсобственици в комплекса.

Под удара на закона не попадат и малките сгради с по-малко от три апартамента. След учредяване на общото събрание собствениците са длъжни да се събират поне веднъж годишно, за да приемат бюджет, както и да решават какви суми ще се събират за консумативи и да се отделя за специален фонд за аварийни ремонти. За тези събрания е нужен кворум от 67% от живеещите.
Събрания не могат да се събират от 15 юни до 15 септември, когато е отпускарският период, както и на официални празници и в почивните дни.

Вписването на ЕГН е незаконно

Домоуправители в Пловдив събират незаконно данни на свои съседи, разказаха за “Стандарт” потърпевши. От месец в целия град под тепетата са разлепени листовки на кметството, които напомнят на собствениците на апартаменти, че трябва да направят до 30 октомври общото събрание на входа си. В повечето квартали на града отговорниците по входове вече са раздали задължителното заявление за вписване в публичния регистър, който се води в общината по район.

В заявлението всеки собственик на апартамент трябва да впише колко хора живеят в него, като посочи трите им имена. Освен това трябва само да посочи какъв документ за собственост притежава за ползвания от него апартамент. В квартал “Южен” обаче домоуправители са искали собствениците да запишат в бланката и ЕГН-тата на живеещите, както и номера на нотариалния акт. “Това е незаконно, как ще ми искат номера на акта. Та с него могат апартамента да ми продадат за ден”, оплака се възрастна дама от квартала. Тя не е вписала тези данни в документите въпреки настояването на домсъвета. За разлика от нея обаче много семейства от входа са написали всички тези лични данни. Докато в Пловдив вече попълват декларации, повечето жители на столичните квартали днес и утре ще правят събрания и ще попълват заявления. Трескавата подготовка започна, след като районните кметове разлепиха “бележки за подсещане”.

www.standartnews.com

0
October
23

Парламентът прие на първо чете промените в закона за местните данъци и такси, които предвиждат от началото на 2010, общините да могат да увеличат данъка върху сгради и върху имотните сделки. В момента горната граница при изчисляването на данък сгради е 2 промила, предвижда се тя да стане 2.5 промила. Данъкът върху имотните сделки ще бъде максимално 3 на сто от цената на контракта, при 2.6% в момента. Промените в данъчното законодателство предвиждат необлагаемият минимум при данък сгради да стане 1680 лв., при 2520 лв. сега.Предложение за промяна в закона за местните данъци направи Българската стопанска камара. “Такса битови отпадъци трябва да се определя единствено и само на количествата отпадъци, които са отделени”, обясни зам.-председателят на БСК Димитър Бранков. Работадателите настояват за единна такса смет за гражданите и компаниите, а не изчислена в зависимост от кубатурата на сградата.

www.dir.bg

0
October
20

Възможно ли е с брачен договор да се обезнаследят деца от предходни бракове, е чест въпрос, поставян пред “Труд” от читатели с най-разнообразни грижи и интереси. Новият Семеен кодекс очерта и друг типичен въпрос: Може ли заварените съпрузи да сключат брачен договор, в който да запишат, че 80% от общото имущество или само от жилището става собственост на единия съпруг, а 20% - на другия.

С брачния договор може да се договори всякакъв имуществен въпрос между съпрузите, каза за “Труд” проф. Цанка Цанкова, специалист по семейно и наследствено право. Брачният договор не е обвързан нито с минали бракове на съпрузите, нито с броя на децата им, а само с техните имуществени отношения, категорична е тя.

За първи път новият Семеен кодекс въведе брачния договор, с който съпрузите могат да преценват кой кога какво е придобил, участието си в разходите и задълженията, управлението и разпореждането с имуществото и пр.

Всичко свързано с предбрачното и брачното имущество - земи, акции включително и семейното жилище, може да е предмет на брачния договор.

Съпрузите са свободни да определят кой на кое имущество е титуляр. Например жилището, придобито по време на брака, може да остане изцяло само на единия, а семейният автомобил и на двамата.

Може да се договори, че имущество над 30 000 лв. се управлява съвместно,а под тази стойност - еднолично. Могат да се уговорят и последици в случай на развод - например, че съпругът(та), който не е работил, получава правото на собственост върху семейното жилище.

С брачния договор обаче не може да се обезнаследява, защото съпрузите нямат право да правят разпореждания за случай на смърт. Подобна клауза ще е нищожна. Те могат предварително да определят съотношението на дяловете си в случаи на развод или смърт. Това обаче не е завещателно разпореждане.

Обезнаследяване може да има само по Закона за наследството. Завещания - също, но при условие на разпоредбите за запазени части на низходящи, възходящи и съпруг. С брачния договор младоженците могат да уредят и въпросите за взаимната си издръжка, и тази на децата.

Първенците са в Провадия

В първите две седмици след старта на новия Семеен кодекс, в сила от 1 октомври, новостите му дават резултат. Законът за първи път въведе възможност съпрузите да избират измежду три имуществени режима - на общност, на разделност и брачен договор. Факт е първият брачен договор, регистриран в Провадия. От “екстрата” на Семейния кодекс са се възползвали съпрузи не в първа младост - на 64 г. (той) и на 62 г. (тя).

От 1 октомври насам други 15 двойки пък са избрали имуществения режим на разделност. Това сочи справка на Агенцията по вписванията (АВ) за периода от 1 до 14 октомври, поискана от “Труд”. Законът предвиди там да се води електронен публичен регистър на съпружеските имуществени отношения. В него вече задължително се отбелязват всички новобрачни - без значение дали са предпочели режим, различен от досегашната семейна общност. Заварените двойки влизат в регистъра само ако са избрали разделност или са сключили брачен договор.

От 1 до 14 октомври вече са отбелязани 811 брака. Излиза наяве и първият договор в Провадия. Конкретните уговорки в него обаче не са за “чужди очи” - публичен е само фактът на направения избор. С екземпляри от самия договор разполагат единствено съпрузите и нотариусът, който го е заверил. При доказан интерес могат да го получат и трети лица, но не от регистъра. Заради първопроходството не може да се каже и дали към договорни отношения са тръгнали заварени съпрузи или новобрачни. Вече са сключени и други договори, казаха от Нотариалната камара пред “Труд”. Но не знаеха подробности. Чака се вписването в АВ.

15-те двойки, избрали режим на разделност и регистрирани в АВ, пък са от Велинград (2), Видин (2), Пловдив (2), Сливен (2). По едно уведомление за разделност са регистрирани дотук в София, Троян, Никопол, Костенец, Бургас и Бяла Слатина.

Валентин БЕНАТОВ, главен секретар на Висшия адвокатски съвет: Целта е богатият да не загуби, а бедният да се спаси от бедността

- Г-н Бенатов, новият Семеен кодекс (СК) разреши сключването на брачни договори. Според вас въвеждането им навреме ли е?

- Брачният договор е новост за българското семейно право. С него общо прокламираната от закона свобода на договарянето навлиза по-мащабно и в съпружеските отношения. Както встъпващите в брак, така и тези, които вече са сключили такъв, с помощта на брачен договор могат да уреждат помежду си редица имуществени отношения, свързани с недвижими имоти и други вещи, с банкови депозити и влогове, с участие в семейните разходи, с имуществени последици при развод, с издръжка помежду си и по отношение на своите деца и т. н.

Обществото проявява интерес към тези правни възможности от години - при обсъждането на различни проекти за нов СК. И това е логично след отпадането на икономическата уравниловка. Обособиха се групи и прослойки с различни имуществени възможности - богати, по-малко богати, други, които се опитват да са средна класа, както и много бедни хора.

Естествено е различните прослойки да формират различни навици и възгледи за собствеността, за нейното придобиване, ползване, развитие и опазване. Нормално е законът да отчита тези различия. Един от начините различията да не станат причина за раздори в семейството е брачният договор.

- Сложно ли ще е съставянето на такива договори?

- Разнообразието от различия във възгледите за собствеността принципно предопределя сложност при съставянето на брачни договори. Те не могат да бъдат типови - бланки, чието попълване да става набързо и между другото. Всеки брачен договор е важен и уникален, защото хората не са еднакви и се уреждат строго индивидуални отношения.

Адвокатите, които работят в областта на гражданското право, са наясно със сложността на брачния договор, защото с него могат едновременно да бъдат уреждани различни имуществени въпроси. Гражданите знаят, че консултацията с адвокат е допълнителна гаранция при сключването на договор - било при покупко-продажба на имот, било за наем и пр. В още по-голяма степен това важи за брачния договор - един добре консултиран и добре написан брачен договор е гаранция както за спокойствие в имуществените отношения между съпрузите, така и за предотвратяване на неблагоприятните последици при евентуален развод. Двете страни в договора имат право на самостоятелна консултация, за да е сигурен всеки един от тях в правилното отразяване на волята му и в стабилитета на този договор. Няма пречка и двамата да бъдат консултирани заедно - всичко зависи от конкретния случай.

- Кога е по-добре да се сключи брачният договор - преди или след брака?

- Това винаги ще се решава конкретно за всеки случай. Намирам, че е полезно такъв договор да се сключва преди брака, когато бъдещите съпрузи встъпват в него с имущество.

Или пък когато бъдещите съпрузи са с различен имуществен и социален статут, със задлъжнялост или с утежнено гражданско състояние (например разведени със задължения) и т. н.

Брачен договор може да се сключи и по време на брака. Това могат да направят както съпрузите по всички заварени от новия СК бракове, така и по сключваните отсега занапред.Ако двама млади и еднакво бедни сключат брак, водени от своята обич и без да има какво да договарят, те могат да намерят за какво да се договарят по-нататък. Единият съпруг може да развие успешно бизнес, а другият - да бъде пазител на семейния уют и да възпитава децата. Всеки от тях може да усети потребност от икономическо гарантиране на брачните отношения. И тогава брачният договор е плюс.

Друг вариант - не са помислили за договор преди сватбата, но после реалностите на живота поставят имотни въпросителни и други подобни материални препъникамъчета по общия път. Брачният договор отново би помогнал.

- Кой има интерес да сключи брачен договор - богатият или бедният?

- Една от целите на правната уредба на брачния договор е богатият в брака да не загуби богатството, а бедният - да излезе от бедността. Брачният договор, като всеки друг договор, трябва да гарантира интересите и на двете страни, независимо от тяхното имуществено състояние. Богати или бедни - трябва и двамата съпрузи да имат волята да сключат договора.

- Интересите на децата по-добре ли ще са защитени?

- Особената закрила на децата е принцип в българското право, който намира широко отражение в нормите на Семейния кодекс. С брачния договор въпросът за дължимата издръжка към децата може да се урежда само в посока на по-благоприятното за тях положение.

Държавата има потенциални възможности за контрол по този въпрос - чрез правосъдието по брачни дела, Агенцията за закрила на детето, социалните служби и др., които могат да търсят причините за неблагоприятно имуществено положение на децата в едно семейство. На никоя от тези институции не може да се противопостави брачният договор в частта му за издръжката, ако тя не е уредена добре. Не може да се противопостави и на самите деца. Когато двамата родители сами решават каква издръжка е необходима за децата им и какви допълнителни разходи по отглеждането и възпитанието им включва тя, в кое жилище ще живеят децата след развода, то режимът на брачния договор трябва да е най-благоприятен за интересите на децата.

- От брачния договор се очаква да спести “кървавата делба” на имоти при развод. Доколко оправдани са тези очаквания?

- Оправдани са, но само ако договорът предварително е добре консултиран и подготвен. С него може да се избегне всякаква делба при развод. Този договор осигурява режима, който в най-голяма степен ще спести на съпрузите неприятностите от бъдещи съдебни спорове, в които ще се решават имуществените последици при развод и в които често не се стига до еднакво справедливо и за двете страни решение.

- Какво става със сключен договор, когато има законови пречки за брака или впоследствие бъде анулиран?

- Семейният кодекс ясно прогласява, че предварително сключеният брачен договор има действие само след сключването на брака (“от момента на сключване на брака”). Ако то се осуети по някаква причина, включително и поради законова пречка, договорът не действа.

При унищожаване на брака (когато е сключен в нарушение на конкретни законови изисквания), съдбата на евентуално сключения брачен договор, най-общо казано, е като при развод. Това отново ме провокира да обърна внимание на ролята на адвоката при преценката на последиците от един брачен договор при унищожаване на брака, както и при развод. Тук вече става дума за потенциални правни спорове, за чието разрешаване кръгът на юристите, които компетентно могат да се занимават с тях, силно се стеснява до адвокати и съдии (ако се стигне до съд).

- Новият СК затвърди забраната за предварително договорени разпореждания между съпрузи за случай на смърт, но допуска изключение относно дяловете им при развод. Бихте ли пояснили какво означава това?

- Брачният договор не може да се използва като завещание между съпрузите.

Може обаче да съдържа уговорка за дяловете само от имоти от прекратена предварително уговорена съпружеска имуществена общност, различни от тези, които повелява законът (съотношението на дяловете на съпрузите след развода не е 50 на 50, а например 30 на 70). Това е възможно и при прекратяване на брака поради смърт на единия от съпрузите. Тук сме изправени пред казуистика, която също изисква предварително консултиране с оглед на целите, които договарящите се съпрузи искат да постигнат.

СК въвежда единствено забраната да се уговаря предбрачното имущество на единия съпруг да става съпружеска общност по силата на договора.

- До каква степен може да се оспорва брачният договор?

- За брачния договор важат общите правила на Закона за задълженията и договорите, уреждащи случаите на недействителност. Семейният кодекс е ясен по този въпрос.

По-подробно са уредени възможността за прекратяване на брачен договор, като са уредени няколко изрични хипотези (по взаимно съгласие, по исков път, ако договорът застрашава интереса на един от съпрузите или на децата, както и при прекратяване на брака - без онези клаузи, които уреждат имуществени отношения за след брака).

Законът предвижда и възможност за разваляне за в бъдеще на сключен и действащ брачен договор по общия ред за разваляне на договорите, но при съблюдаване принципите на СК и на добрите нрави.

www.trud.bg

0
October
14

Министерският съвет одобри предложения за изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси, съобщи правителствената пресслужба. Промените предвиждат да се увеличат горните граници за определяне на размера на данъка върху недвижимите имоти от 2 на хиляда на 2,5 на хиляда, а на данъка при придобиване на имущество - от 2,6 на сто на 3 на сто. Имотите с данъчна оценка до 1680 лв. няма да бъдат облагани. Така според промяната всеки собственик на тристаен апартамент в центъра на София с данъчна оценка 100 хиляди лева вместо 200 вече ще дължи 250 лева имотен налог. За по-малко, но ново жилище в жк “Младост” или “Люлин”, ако оценката е 50 000 лв., данъкът, който тази година е бил 100 лева, идната ще е 125. Променя се и начинът на определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията. Досега тя беше отчетната им стойност. След влизане в сила на промяната за данъчна оценка ще се счита по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка. Това изменение ще влезе в сила от 1 януари 2011 г., тъй като до 30 юни 2010 г. отчетната стойност и данъчната оценка трябва да бъдат декларирани.

Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях ще се облагат с данък при придобиване на имущества. С данък при придобиване ще се облагат и моторните превозни средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма.
Със законопроекта се разширяват правомощията на служителите на общинската администрация.  За да се увеличи събираемостта на местните данъци и такси, бирниците в общините ще получат статут на публични изпълнители на Националната агенция по приходите (НАП), които се ползват с по-големи права, включително и запориране на имот. Данъчните измами с недвижими имоти ще се прекратят с промяна в Закона за данъците върху доходите на физически лица, стана ясно още от представените данъчните промени от финансовия министър Симеон Дянков, предаде “Фокус”.  Той обясни, че ще бъде въведено условие за притежание на недвижим имот за минимум три години, за да може при продажбата му да се ползва данъчно облекчение. По отношение на приспадане на лихвите по ипотечни кредити за млади семейства, министърът каза, че се предлага това да става от 2010 година. Анализът на ведомството сочи, че от това облекчение млади семейства почти не са се възползвали през настоящата година, но за сметка на това в Комисията за защита от дискриминация и Европейската комисия са постъпили множество жалби. Причината е, че текстът в бюджет 2009 г. предвижда от възможността да се възползват новобрачни на възраст до 35 години.

www.dir.bg

0