June
30

Масова заблуда на много собственици на имоти, предприемащи продажба на жилището си, което е лична собственост (придобито преди брака или получено чрез дарение или наследство), е че другият съпруг несобственик няма никакво отношение към сделката.

Голяма е изненадата на доста продавачи, когато разберат, че нотариусът изисква съпруга/съпругата да подпише декларация, че е съгласен с продажбата. Ето го и самият текст на закона – чл.26 от Семейния кодекс: „Разпореждане със семейното жилище – лична собственост“ Чл. 26.  Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

Причината за това задължително изискване е понятието СЕМРЙНО ЖИЛИЩЕ. Какво е „семейно жилище“? Семейно е жилището, обитавано от семейството. То може да е лична собственост само на единия от съпрузите, т.е. другият съпруг може да не е собственик, но да ползва имота. Семейното жилище може да е и семейно имуществена общност (СИО), т.е. собственост и на двамата съпрузи и се ползва за живеене от семейството.

Защо законодателят е вкарал термина „семейно жилище“? Със сигурност не, за да създава неприятности на съпрузите, чиято лична собственост е продавания имот. Въпреки че много често точно това се случва. Законът пази семейството и особено, ненавършилите пълнолетие деца в семейството. Поради тази причина се появява и юридическият термин „семейно жилище“. Ако съпругът собственик реши да продаде жилището, в което живее семейството, законодателят е предвидил право на другия съпруг несобственик (в случай, че именно този имот се ползва за живеене от семейството) да се съгласи или не с продажбата. Основната идея на законодателя е да осигури подслон на семейството и особено на децата в семейството.

Какво се случва, ако съпругът несобственик не се съгласи с продажбата на семейното жилище? Законодателят изрично се произнася за това в  чл.26 от Семейния кодекс: „Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съд, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.“ С други думи, съпругът несобственик, дори да откаже съгласие за продажба на имота или да не могат да бъдат представени  по някаква причина доказателства за наличие на друго жилище, съдът е длъжен да се разпореди.

Казано накратко… Продавате ли жилище, независимо как сте го придобили, ако сте женен ще ви се наложи:

. или  да „замесите“ и съпруга/съпругата си;

. или да докажете на нотариуса по сделката, че продаваното жилище не е семейно.

                                                              Нотариус Албена Шербанова

0
May
31

 

                                               НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ

1. Заявление на бланка на общината.

2. Актуална скица, издадена от районната администрация по местоположение на обекта

3. Документ за собственост, а при съсобственост на имота – нотариално заверено съгласие от всички собственици;

4. Декларация за периода, в който е завършена сградата /нотариално заверена, прилага се в оригинал/.

5. Копия от одобрен проекти/или разрешение за строеж, позволителен билет и др.

6. Геодезическо заснемане на сградите, изработено от правоспособно лице, с отразена етажност, площи и отстояния до имотни и регулационни граници;

7. Конструктивно становище изработено от правоспособен инженер конструктор.

8. При намалени отстояния следва да се представят нотариално заверени съгласия от всички собственици на съседните УПИ (имоти)

9. Снимков материал на обекта. Заснема се от всички страни и се прилагат снимките.

10. Други - ще ви бъдат посочени от експерта при когото е разпределена преписката.

Какви документи са необходими за сделка с имот?

 

0
October
24

 

- Г-н Танев, кои по-често прибягват до брачния договор - младоженци или семейства със стаж?

- По-често тези с натрупан семеен стаж, но и с натрупано имущество. За да избегнат спорове в бъдеще, хората решават открито да уредят имуществените си отношения за движими вещи и за недвижими имоти. Въобще по-състоятелните двойки се решават на брачен договор, както е и в Европа.

- А семействата с едно жилище струва ли си да сключват такива договори?

- Да, оттук нататък при тях няма да действа по презумпция режимът на имуществена общност - че каквото и да се придобие занапред, ще бъде собственост и на двамата. То ще бъде на името на този, който го е придобил, и ще си е негова лична собственост. Но трябва да се знае, че брачният договор не може да съдържа уговорки само за един имот! Той не е сделка по отношение на имота, а трябва да съдържа (за да е брачен договор) уговорки по всички клаузи, които изисква Семейният кодекс - издръжката на децата, на семейството, упражняването на родителските права…

- Значи младоженците по-рядко търсят тези договори?

- Има и при тях, но по-често, когато имат и деца от предходни бракове. С брачния договор се запазват и техните интереси и те знаят какво ще получат.

- Може ли в договора да се включи клауза за обезщетение при изневяра?

- Такива клаузи има в САЩ, особено при актьорите от Холивуд. У нас обаче брачният договор засяга изцяло имуществени отношения и това не може да стане. Плюс това в новия Семеен кодекс отпадна думата “вярност” за отношенията между съпрузите. И остана само “разбирателство”. Което ще рече, че изневярата не е издигната в брачно нарушение - така е приел законодателят. Явно обществените отношения сега са от друг вид.

- И вече не може да се разтрогне брак заради изневяра?

- След като тя не е въздигната в задължение между съпрузите. Това е записано в глава “Отношение между съпрузите” на Семейния кодекс.

- Колко време след подписването на брачния договор той влиза в сила и собствеността е поделена?

- Вещният ефект настъпва веднага - още същия ден с вписването на договора в Агенцията по вписванията по отношение на имотите. Но иначе самото му изготвяне става по-бавно, трябват всички документи на имота - легитимация, данъчни оценки, скица и т. н.

- Възможно ли е да прехвърля бързо с брачен договор на жена си имот, за да го спася от банка кредитор?

- Има един т. нар. “Паулов иск”, залегнал в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Там се казва, че се обявяват за недействителни действията на длъжника, с които той уврежда кредиторите. Така че ако длъжникът е с ипотека и не си погасява задълженията, с брачен договор не може да спаси имота, тъй като банката ще поиска да бъдат обявени за недействителни тези разпореждания с него.

При риск от запор на съдия-изпълнител прехвърлянето на имот чрез брачен договор само ще забави изпълнението, но не може да го осуети.

- Колко е таксата за брачния договор, ако включва прехвърляне на апартамент с данъчна оценка 50 000 лв.?

- Когато е безвъзмездно прехвърлянето и съпрузите не си дължат суми, няма местен данък и това също ги насърчава да правят брачни договори. За такъв апартамент таксата за цялата процедура ще е 600 лв.

Станислав НАЦЕВ, адвокат

Новият семеен кодекс въвежда три изборни имуществени режима между съпрузите: общност, разделност и договорен. Исторически българското семейно право познава както режима на разделност (Наредба закон за брака от 1945 г. и Закон за лицата и семейството от 1949 г.), така и режима на общност (Семейни кодекси от 1968 и 1985 г.). Брачните договори се уреждат за първи път.

Встъпващите в брак или съпрузи по заварени бракове могат да сключат брачен договор, с който да регламентират имуществените си отношения. Тези договори пораждат действие от момента на встъпване в брак за новобрачните и от момента на подписването му за съществуващите бракове. Действието им е до неговото прекратяване. След развод остават в сила само онези договорни разпоредби, на които е придадена такава сила. Ето разяснения на някои положения при брачните договори.

1. Права на страните върху имуществото, придобито преди брака. Семейният кодекс не допуска имущество, лична собственост на съпрузите от преди брака с брачния договор да се постави в семейна имуществена общност. Забраната не прегражда възможността всеки съпруг да се разпореди с личното си имущество изцяло или с част от него в полза на другия съпруг с известните сделки - дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Брачният договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт, защото не е завещание.

3. Брачните договори могат да се изменят многократно от страните. При прекратяване на брака се прилагат клаузите на договора, който действа към момента.

4. По силата на чл. 42, ал. 2 от Семейния кодекс брачните договори могат да бъдат развалени по съдебен ред поради виновно неизпълнение - чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако това не противоречи на кодекса или добрите нрави.

5. Нищожността или унищожаемостта на брачните договори се урежда от правилата на чл. 26-35 от ЗЗД, предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от СК, които се прилагат общо към договорите.

6. Всички брачни договори се включват в централен електронен регистър към Агенцията за вписванията въз основа на уведомление на общината или кметството. Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, пък се вписват в имотния регистър.

www.trud.bg

0
May
18

 

Предварителният договор за покупко продажба е законово определен в чл. 19 от ЗЗД.
Като основни атрибути на договора е добре да залегнат:

1. Дата.
2. Място на подписване на договора.
3. Законово основание.
4. Купувачи и Продавачи опоменати по надлежния ред.
5. Предмет на договора.
6. Цена и начин на плащане.
7. Условия във връзка с недвижимия имот.
8. Окончателен договор.
9. Предаване на владението.
10. Права и задължения на страните.
11. Декларации и гаранции.
12. Неизпълнение и санкции.
13. Други условия.

Подписването на предварителен договор е необходимо заради:
1.    Фиксирането и оформянето писменно на параметрите по сделката – предварителните разговори за покупко – продажба, които е необходимо да се повторят още веднъж между страните, да се запишат и да се сложи край на преговорите по основните параметри на сделката – Цена , Начин на плащане, Предаване на владението и др. Също така  да се ограничи и избегне използването на неетични похвати (ще се спра в друга статия на тях) при допълнителните разговори.
2.    За да се избегне  евентуалният несигурност при невписване на нотариалния акт – има възможност нотариалният акт след изповядването пред нотариус да не бъде вписан от дежурния съдия по вписванията. Например при изготвена  кадастрална карта за района и не нанесена схема на самостоятелния обект, (Агенцията по кадастъра ще ви даде удостоверение, че кадастъралната карта за района е удобрена и сделката ще бъде изповядана от нотариуса, но има вероятност съдията по вписване да откаже вписване) което ще се случва все по често, понеже собствениците в повечето случаи не знаят колко е важно за техния имот такова нанасяне.

3.    При евентуално недобросъвестно отношение на една от страните да се знаят правата и договорените санкции между тях.

4.    По - лесното и ясно изменяне (при съгласие на страните) с Анекс към договора на някои или всички параметри на договора - при належаща  промяна по изпълнението на договореното на някоя от страните ( най често срока за сключването на окончателен договор ).

Най общо казано Предварителният договор служи за да предвиди и фиксира евентуални бъдещи проблеми или отношения, които биха могли да възникнат между страните при изпълненито на договореното между тях, както и да фиксира евентуалните санкции предвидени от закона и договорени между тях при неизпълнение.
Не ви съветвам да купувате имот без да подпишете предварителен договор, който да сте обсъдили с компетентен агент или адвокат.

0
January
18

Президент

Публикувано в: Правни казуси от Борис Тодоров

Президент

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Президентът на републиката е държавен глава и представлява Република България в международните отношения.

2. Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите  представителства и постоянните представители на Република България при   международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон.

4. Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

5.Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
6. Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и         удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
7. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
8. по един представител от всяка парламентарна група.
8. Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
9. Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

10. Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
10.1. назначава служебно правителство;
10.2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
10.3. разпуска Народното събрание;
10.4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
10.5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
10.6. насрочва избори и референдум;
10.7. обнародва законите.

11. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
12. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.
Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

13. В случаите на ал. 5 и 6( Конституция) президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

14.В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
14.1. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
14.2. Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

15. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

16. В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
17. Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
18. награждава с ордени и медали;
19. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
20. предоставя убежище;
21. упражнява право на помилване

22. опрощава несъбираеми държавни вземания;
23. наименува обекти с национално значение и населени места;

Президентът на Републиката назначава:

1.Четирима съдии от състава на Конституционния съд от общо 12;

2.Трима членове от Управителния съвет на БНБ;

3.Всички членове на Централни избирателни комисии (ЦИК, ЦИКМИ и ЦИКЕП);

4.Един член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; 5.Четирима членове на Съвета за електронни медии;

6. Един член на Комисията за регулиране на съобщенията;

7. Четирима членове на Комисията за защита от дискриминация.

8.Ръководители на дипломатическите представителства и постоянните представители на   Република България при международни организации (по предложение на Министерски съвет); 9. Председателя на Върховния касационен съд (по предложение на Висшия съдебен съвет); 10.Председателя на Върховния административен съд (по предложение на Висшия съдебен съвет);

11.Главния прокурор (по предложение на Висшия съдебен съвет);

12. Главен секретар на МВР (по предложение на Министерски съвет);

13. Началник на отбраната (по предложение на Министерски съвет);

14.Висшия команден състав на въоръжените сили (по предложение на Министерски съвет);

15. Председателя на ДАНС (по предложение на Министерски съвет);

0
January
18

  Наказателни дела

 Делят се на дела от общ характрер (ОХ), когато държавата обвинява някого в престъпление, чрез обвинителен акт, подготвен от прокуратурата. Преди делото да влезе в съда, процесът минава през задължителната досъдебна фаза – предварително разследване.

Когато става дума за по-леко наказуеми престъпления, с по-ниска обществена опасност, е предвидено пострадалият сам да може да бъде инициатор на процеса и да заведе наказателно дело от частен характер (ЧХ). :

Наказателните частни дела (ЧД) са процеси по налагане мярка за неотклонение или за настаняване на хора за принудително лечение в болнично заведение.

Когато различни органи на държавната администрация санкционират граждани или юридически лица за тяхно протиоправно поведение, те имат право да обжалват пред съда. Тогава се образува наказателно дело от административен характер (АХ). Това са делата за пътно-транспортни проишествия, неплатени данъци, неуредени сметки за парно, ток, вода, телефон и т.н.

При извършване на престъпление прокуратурата образува наказателно производство, което протича в две фази - досъдебна и съдебна.

Досъдебното производство може да протече в две форми - предварително производство, при което разследването се води от следовател, и полицейско производство, при което разследващ орган е дознател – служител на МВР. Ръководството и контрола по отношение на всяко досъдебно производство се извършва от съответната прокуратура. Досъдебната фаза приключва с изготвяне на обвинителен акт от органите на прокуратурата.

Съдебното производство се образува от съда след като прокурорът предяви обвинителен акт. Прокурорът и обвиняемият могат поотделно да представят доказателства преди първото съдебно заседание. Съдът събира и проверява всички представени доказателства. Следват съдебните прения и се дава последна дума на подсъдимия. Съдът решава дали подсъдимият е виновен и постановява присъдата. Тя подлежи на обжалване или протест от страна на прокурора пред второинстанционния съд в 15-дневен срок.
В съдилищата се образуват и наказателни производства въз основа на частна тъжба от пострадалия. Този вид дела се допускат само при престъпленията, определени със закон (такива са делата за обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или от роднини). Тук няма досъдебно производство и не участва прокурор
.

Участници в процеса

ОБВИНЯЕМ

Лицето, срещу което е повдигнато обвинение.

Обвиняемият има следните права:

• Да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства;
• Да даде обяснения по обвинението;
• Да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
• Да представи доказателства;
• Да участвува в наказателното производство;
• Да прави искания, бележки и възражения;
• Да се изказва последен;
• Да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство,
които накърняват неговите права и законни интереси;
• Да има защитник.

ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ

Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител.

Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена и се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Частният обвинител може да поддържа обвинението в съда и след като прокурорът го оттегли.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ

Лицето, пострадало от по-леко престъпление, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител.
Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ

Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Молбата за предявяване на граждански иск може да бъде устна или писмена и се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Той може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК

Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници. 

ЗАЩИТНИК

“Защитник” може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:

• обвиняемият е непълнолетен
• обвиняемият страда от физически или психически недостатъци
• делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване
от свобода не по-малко от десет години
• обвиняемият не владее български език
• интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник
• когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия обвиняемият не е в
състояние да заплати адвокатски хонорар

Когато задължително трябва да има защитник, съдът или досъдебни- ят орган назначават служебен адвокат. Той може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Работата му се заплаща от държавата, а не от подзащитния му.
Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия.

Органът на досъдебното производство (следователят или дознателят е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.

ПОВЕРЕНИК

Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник, който да ги представлява в наказателното производство.

Видове съдилища

0
January
18

Съдебна система - Видове дела

Публикувано в: Правни казуси от Борис Тодоров

Видове дела

 

 Повечето дела в съдилищата са граждански

Делят се на трудово-стопански дела, дела за собственост – делби на имоти или произтичащи от договорни отношения – делби между съдружници, бракоразводни дела и т.н.
В теорията и практиката
на юристите се използва термина страни, за да се обозначат участниците в гражданския процес. Страна по определено дело може да бъде всеки човек. Всички ние сме определени в правото като физически лица. Страна може да бъде и частна фирма, неправителствена организация, някакво учреждение – това са юридически лица. И в двата случая обаче гражданското дело предполага подаване на искова молба от едната страна, наречена ищец срещу другата страна, наречена ответник. В исковата молба се посочва причината за недоволството на ищеца. 

При наказателните дела става дума за криминални престъпления

срещу лица или фирми, или за действия, които се считат опасни за обществото. Такива престъпления са убийство, кражба, грабеж, изнасилване, заплаха за поставена бомба измама и т.н. Такива са и престъпленията срещу Република България - измяна, диверсия, шпионаж и т.н.
Тези дела започват с наказате
лно преследване от държаната, чрез прокуратурата.
В наказателния процес страните се наричат по друг начин. Прокурорът е обвинител, а този, който е обвинен в извършване на престъпление е подсъдим. Пострадалата страна може да участва в процеса като граждански ищец и частен обвинител

Административните дела

имат за предмет административни актове, издадени от държавни организации, при изпълнение на възложените им функции. Страната ответник при тези дела винаги е организацията, издала атакувания акт. В специален закон са определени актовете, които подлежат на оспорване пред съд.

Граждански дела

Подсъдни на Софийски районен съд са:

•Неоценяеми искове
•Охранителни производства
•Дела с цена на иска (размер на претенцията) до 10 000 лв.
•Вещни искове
•Искове за издръжка

•Трудови спорове

За защита на лични и имуществени права, съдът е длъжен да разгледа и реши
всяка подадена в него молба.
СРС разглежда дела,
за които е налице едно от тези условия

• Местожителството или седалището на ответника е в София.
(Искът за издръжка мож
е да бъде предявен и по местожителството на ищеца)
• Местонахождението на поделение/клон на държавно учреждение или
юридическо лице е в София.
• Местонахождението на недвижимия имот е в София.
• Мястото на откриване на наследството, т.е. постоянният адрес на починалия,
е в София.
• Местоизвършването на деянието е в София.
• Ответникът не живее в България или е с неизвестно местожителство и няма
известен пълномощник или представител и местожителството на ищеца
е в София или ищецът няма местожителство в страната. 

 Предявяване на иск

 Гражданското дело започва с подаване на искова молба, която трябва да бъде написана на български език и да съдържа следното:

• Съда
• Името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или
пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца
и номера на факса и телекса, ако има такива
• Цената на иска, когато той е оценяем
• Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът
• В какво се състои искането
• Подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

Към исковата молба се представят:


• Пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник
• Вносна бележка за платени държавни такси и разноски, когато се дължат
такива
• Преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на
ответниците.

Ако исковата молба не отговаря на посочените изисквания, на ищеца се праща съобщение да отстрани допуснатите нередовности в седемдневен срок. Ако ищецът не отстрани в срок нередовностите в този срок, исковата молба заедно с приложенията се връщат. Ако адресът на ищеца е неизвестен, тя се съхранява в деловодството на съда, където ищецът може да я получи обратно.

Ако исковата молба и останалите документи отговарят на изискванията, преписите от нея и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Видове съдилища

0
January
17

                                           СЪДИЛИЩАТА В БЪЛГАРИЯ СА:    

 

      
1 Районни
2 Окръжни
3 Апелативни
4 Военни
5.Върховен касационен съд
6.Върховен административен съд

7.Конституционен съд


При първоначално образуване делото се гледа от първоинстанционен съд. Ако се обжалва решението на първоинстанционното дело, се образува второинстанционно дело. При обжалването се гледа от трета или касационна инстанция.

1. Районен съд (РС)

е основен първоинстанционен съд.
В България има 113 районни съдилища.
Разглежда граждански, наказателни, както и административно-наказателни дела. Тук се включват семейни и трудови дела, дела за издръжка и осиновяване, искове по търговски и граждански дела с цена на иска под 10 000 лв. и делби на недвижимо имущество.

2. Окръжен съд (ОС)

В България техният брой е 28. Разположени са в областните центрове.В съдебния район на всеки окръжен съд има един или няколко районни съдилища.
Ако определен човек или фирма са загубили дело в РС, те имат право даобжалват, като тричленен съдийски състав от ОС ще ревизира делото и ще прецени дали районният съдия е приложил правилно закона. ОС разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон. В София е създаден и Градски съд (ГС), с правата на ОС. Всички дела от РС се обжалват само пред ГС, а не пред ОС.
На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: 

Искове за установяване на бащинство
Искове по несъстоятелност
◊ Прекратяване на осиновяване
◊ Искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв.
◊ Искове за промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра на окръжния съд
◊ Жалби на граждани срещу административни актове
◊ Тежки престъпления, в т. ч. убийства, придобиване и държане на
наркотични вещества, изнасилвания, престъпления против Републиката.
◊ Регистрация на всички юридически лица със стопанска или нестопанска цел.

Окръжният съд гледа като трета (касационна) инстанция дела решени от районен съд, по жалби срещу наказателни постановления и решения на поземлените комисии (след като районният съд е постановил решение по жалбата).

3. Апелативен съд (АС)

Гледа дела, образувани по жалби срещу решенията на окръжните съдилища като първа инстанция. Трима съдии от АС преценяват дали колегата им от ОС е приложил правилно закона. В страната има 5 апелативни съдилища -  в Бургас, Пловдив, София, Варна и Велико Търново

 4. Военен съд

Разглежда като първа инстанция наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи или служители на МВР. За тези дела второинстанционен съд е Военно-апелативен съд. Компетентността на военните съдилища е определена със закон. Те са със статут на ОС. 

5. Върховен касационен съд (ВКС)

осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Той е и последна инстанция по всички граждански и наказателни дела.

6. Върховен административен съд (ВАС)

осъществява същата функция като ВКС, но само по прилагане на законите в административното правораздаване.
Има функция на първоинстанционен съд, когато става дума за дела по държавно- административни постановления – актове на Министерски съвет, на отделни министри и други актове, определени със закон.

Върховният съд е  третоинстанционно и последно ниво за съдебно разглеждане на спорове. Актовете му не подлежат на обжалване.

7. Конституционен съд -  Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.

Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон.

Конституционният съд се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Мандатът на всеки съдия е 9 години.

Видове дела

Фалшиви обяви за имоти

0
January
17

Висш съдебен съвет

 Висшият съдебен съдбен се състои от 25 членове.

1.Председателят на Върховния касационен съд

2.Председателят на Върховния административен съд и

3.Главният прокурор

са по право негови членове.

Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт
            За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
            Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
            Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват
от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
            Висшият съдебен съвет (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.):
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16 .
6.Висшият съдебен съвет (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, про
куратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
7. Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет(Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)  се прекратява при:
            1. подаване на оставка;
            2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
            3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
            4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
8. (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
9. Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на
правосъдието:
            1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
            2. управлява имуществото на съдебната власт;
            3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
            4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
  
10. Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85
от 2003 г., бр. 12 от 2007 г.) Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2 , се приемат с тайно гласуване.
11. Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

ДЕЙСТВАЩ  В  МОМЕНТА ВСС (от 03.10.2007г.)

  ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ  ВСС

Маргарита Попова - Министър на правосъдието

ЧЛЕНОВЕ ПО ПРАВО

1.проф. д-р Лазар Груев - председател на ВКС от 21.11.2007 г.
2.Георги Колев - председател на ВАС
3.доц. Борис Велчев - главен прокурор от 23.02.2006 г.

КВОТА НА ПАРЛАМЕНТА

4.проф. д-р Анелия Мингова - представляващ ВСС
5.Георги Гатев
6.Елена Митова
7.Костадинка Наумова
8.Марияна Дундова
9.Мая Кипринска
10Петър Стоянов
11.Светла Данова
12.Стефан Петров

КВОТА НА СЪДА

13.Божидар Сукнаров - етика
14.Галина Захарова - етика
15.Георги Шопов
16.Иван Колев

17.Цветанка Табанджова
18.Капка Костова

КВОТА НА ПРОКУРАТУРАТА

19.Вельо Велев
20.Пенка Маринова - заместник градски прокурор в Софийска градска прокуратура.
21.Радка Петрова - заместник окръжен прокурор на Перник
22.Цони Цонев - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Стара Загора. председател на Етичната комисия към Висшия съдебен съвет. Комисията по превенция на корупцията и професионалната етика към ВСС.

КВОТА НА СЛЕДСТВИЕТО
23.Пламен Стоилов - председател на Комисията по изпълнение мерките по организация работата по делата с висок обществен интерес

0
September
4

ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

В сила от 01/05/2009 г.
Обн. Държавен вестник: бр. 6 от 23 Януари 2009 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Предмет на закона
Обхват на закона

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях.

Особен режим на управление на общите части
Чл. 2. (1) Управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
(2) Договорът по ал. 1 се вписва по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.

Изключения
Чл. 3. За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 42, 43 и 44 от Закона за собствеността.

Определяне на прилежаща площ
Чл. 4. (1) При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване и в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията, се определя прилежаща площ към сградата.
(2) В случаите по ал. 1 прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) При определянето на прилежащата площ кметът на общината издава заповед, придружена от скица, с която се определят границите и предназначението на площта.
(4) Определената прилежаща площ се предоставя за поддържане и използване от съответната етажна собственост при условия и по ред, определен с наредба на общинския съвет.

Раздел II.

Права и задължения на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях
Права на собствениците и обитателите
Чл. 5. (1) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, наричани по-нататък “собственици”, имат право да:
1. използват общите части на сградата според тяхното предназначение;
2. участват в управлението на етажната собственост.
(2) Обитателите в сграда в режим на етажна собственост имат правото по ал. 1, т. 1, както и да участват в управлението на етажната собственост със съвещателен глас.

Задължения на собствениците и обитателите

Чл. 6. (1) Собствениците са длъжни да:

1. не пречат на другите собственици и обитатели да използват общите части на сградата;
2. не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата;
3. не завземат общи части на сградата;
4. не извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното;
5. не извършват дейности в своя самостоятелен обект или част от него, с които да изменят помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата;
6. изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи;
7. не накърняват добрите нрави;
8. изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост;
9. заплащат разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, за реконструкцията, преустройството и обновяването на общите части на сградата съразмерно с притежаваните идеални части в тях;
10. заплащат консумативните разходи за поддържането на общите части;
11. спазват санитарните и хигиенните норми;
12. осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, основен, текущ или неотложен ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или на други помещения;
13. подпомагат дейността на компетентните органи при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност вътре и в района на сградата;
14. обезщетят вредите, причинени на други обекти в сградата, когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект или част от него;
15. осъществяват използването на общите части на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред;
16. вписват в книгата на собствениците членовете на своите домакинства и обитателите;
17. изпълняват и други задължения, предвидени в правилника за вътрешния ред.

(2) Обитателите на сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по т. 5 и 9.

Книга на собствениците
Чл. 7. (1) Книга на собствениците се води във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост.
(2) В книгата се вписват трите имена на собственика, на членовете на неговото домакинство и на обитателите, както и самостоятелния обект и началната дата на обитаване.
(3) Вписването се извършва в 15-дневен срок от придобиването на правото на собственост, а за обитателите - в 15-дневен срок от началната дата на обитаването.
(4) Достъп до данните в книгата имат управителният съвет (управителят), контролният съвет (контрольорът), собственикът относно неговите данни, както и органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, общинската или районната администрация и Националната ветеринарномедицинска служба.
(5) Данните от книгата на собствениците се предоставят от управителния съвет (управителя) при подаване на уведомление или заявление за вписване в регистър на сградите в режим на етажна собственост.
(6) Към книгата на собствениците се води приложение, в което всеки собственик или обитател вписва притежаваните или взети за отглеждане животни.
(7) Образецът на книгата на собствениците се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I

Общи правила

Обхват на управлението
Чл. 8. (1) Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците и обитателите.
(2) Когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход.

Форми на управление
Чл. 9. Формите на управление на етажната собственост са общо събрание или сдружение на собствениците.
Раздел II.

Общо събрание на собствениците
Органи на управление

Чл. 10. Органи на управление са:
1. общо събрание;
2. управителен съвет (управител).

Правомощия на общото събрание
Чл. 11. (1) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва правилник за вътрешния ред;
2. избира и освобождава членове на управителния съвет (управител), както и касиер;
3. избира и освобождава членове на контролния съвет (контрольор);
4. приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя), както и на контролния съвет (контрольора);
5. определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;
6. разпределя консумативни разходи за общите части на сградата;
7. определя размера на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване”;
8. приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в доклада към техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и одобрява годишния отчет на управителния съвет (управителя) за изпълнението му;
9. приема изменения в плана за извършване на ремонти, когато се налагат непредвидени разходи;
10. приема решения и за:

а) извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт;
б) отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност;
в) обновяване на сградата, което се вписва в публичен регистър;
г) предприемане на подготвителни действия за учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части при спазване изискванията на действащото специално законодателство;
д) поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата;
е) изваждане от сградата на собственик или обитател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години;
ж) извършване на дейности във връзка с топлоснабдяването, водоснабдяването или на други дейности в случаите, когато това е предвидено в други закони;
з) създаване на условия за достъп в етажната собственост на хора с увреждания;
и) използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните норми;
к) предприемане на действия за санкциониране на собственик или обитател по реда на този закон;

11. може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица ;
12. може да приеме решение за получаване на кредити, безвъзмездна помощ и субсидии;
13. може да приеме решение за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им;
14. може да упълномощи управителния съвет (управителя) да приеме решение за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане.

(2) Общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата.
(3) Общото събрание е длъжно да приеме правилник за вътрешния ред в етажната собственост.
(4) Приетите решения на общото събрание обвързват и нови собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост.
(5) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава примерен правилник за вътрешния ред.

Инициатива за свикване на общото събрание

Чл. 12. (1) Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от:
1. управителния съвет (управителя);
2. контролния съвет (контрольора).

(2) Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.
(3) Искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му.
(4) Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, искането се отправя до кмета на общината или района. Кметът свиква общото събрание по реда, предвиден в закона, в 14-дневен срок от получаване на искането.
(5) При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то се свиква при условията и по реда на ал. 3 и 4.

Ред за свикване на общото събрание на собствениците

Чл. 13. (1) Общото събрание се свиква чрез покана, която се връчва най-малко три дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - най-малко 24 часа преди това, и се поставя на видно място в етажната собственост.
(2) Поканата се връчва на собственика, обитателя или на пълнолетно лице от неговото домакинство, което е вписано в книгата по чл. 7.
(3) Връчването се удостоверява с разписка в два екземпляра, която се подписва от получаващото лице и връчителя, като се отбелязват датата и часът на връчване.
(4) В случаите, когато собственикът или обитателят отсъства или откаже да получи поканата, тя се смята за връчена, като се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сроковете по ал. 1. Залепването на поканата се удостоверява от връчителя с протокол, в който се отбелязват обстоятелствата, поради които поканата не се връчва лично, датата и часът на залепването й. Протоколът се подписва и от един свидетел, собственик или обитател на етажната собственост.
(5) Собственик, който не обитава самостоятелен обект, се поканва чрез упълномощено от него лице, а ако не е посочено такова лице - по реда на ал. 4.
(6) При съсобственост върху самостоятелен обект с връчването на поканата на един от съсобствениците се смята, че са поканени и другите съсобственици.
(7) В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
(8) Освен в неотложни случаи, общото събрание не може да се свиква във:

1. периода от 15 юли до 15 септември;
2. дни, обявени за официални празници;
3. дни, обявени от Министерския съвет за почивни.

Представителство в общото събрание

Чл. 14. (1) Собственик, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи писмено пълнолетен член на домакинството си, лице, с което е в роднинска връзка, или друг собственик, който да го представлява.
(2) Когато в етажната собственост собственици са и общините, държавата или юридически лица, упълномощаването се извършва съответно от кмета, областния управител, съответния министър или управителните органи на юридическите лица.
(3) Собственик може да упълномощи и друго лице, което да го представлява. В този случай пълномощното се заверява нотариално.
(4) Едно лице може да представлява най-много трима собственици.
(5) Участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.

Кворум за провеждане на общото събрание

Чл. 15. (1) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
(2) Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, то се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени.

Провеждане на общото събрание

Чл. 16. (1) Общото събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата й площ или на друго място в близост до нея.
(2) Общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя.
(3) Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи.
(4) За провеждането на общото събрание се води протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия.
(5) В протокола се вписват датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.
(6) Протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него.
(7) Съобщение за изготвения протокол се връчва на собствениците в срока по ал. 6 и по реда на чл. 13, ал. 2 - 6. Съобщението се поставя и на видно място в етажната собственост.
(8) Председателят на управителния съвет (управителят) предоставя протокола за запознаване на всеки собственик или негов представител, както и препис от него при поискване.
(9) Всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът или обитателят отсъства и съобщението е връчено чрез залепване на външната врата на самостоятелния обект.

Приемане на решения от общото събрание
Чл. 17. (1) В общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
(2) Общото събрание на собствениците приема решения:
1. единодушно - за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, както и за учредяване право на ползване или право на строеж;
2. с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост - за изваждане на собственик по реда на чл. 45 от Закона за собствеността; собственикът, за когото се отнася решението, не участва в гласуването;
3. с мнозинство не по-малко от 67 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост - за обновяване и за извършване на основен ремонт.
(3) Извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
(4) Решенията по ал. 1, т. 2 и 3 се приемат при спазване на изискванията за кворум по чл. 15, ал. 1.

Провеждане на съвместно общо събрание

Чл. 18. (1) При необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители.
(2) Съвместното общо събрание се свиква по инициатива на управителния съвет (управителя) на една от етажните собствености и се провежда по общите правила за провеждане на общо събрание по този закон.
(3) Решенията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите.

Управителен съвет (управител)

Чл. 19. (1) Изпълнителният орган на етажната собственост е управителен съвет (управител).
(2) Управителен съвет (управител) се избира за срок до две години.
(3) Управителният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(4) Членовете на управителния съвет избират от своя състав председател.
(5) Членове на управителния съвет могат да бъдат само собственици, които не са в роднинска връзка помежду си по права линия или по съребрена линия до втора степен.
(6) Мандатът на член на управителния съвет (управителя) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(7) По решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя) може да се заплаща възнаграждение.

Задължение за участие в управлението
Чл. 20. Собственик може да откаже да бъде член на управителния съвет (управител) или член на контролния съвет (контрольор) само в случаите на трайна фактическа невъзможност поради болест или дълготрайно отсъствие през съответната година, както и при предложение за повторен избор.

Избор на управителен съвет (управител)
Чл. 21. (1) Избор на нов управителен съвет (управител) се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал. 2.
(2) Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител).
(3) Управителният съвет (управителят) уведомява съответната общинска или районна администрация за избора им в 14-дневен срок от произвеждането му. Към уведомлението се прилага заверено копие от решението на общото събрание.

Заседания и кворум на управителния съвет
Чл. 22. (1) Управителният съвет провежда заседание най-малко веднъж на три месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му.
(2) За заседанията на управителния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове.

Правомощия на управителния съвет (управителя)
Чл. 23. (1) Управителният съвет (управителят):
1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;
2. следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост;
3. съхранява протоколната книга, плановете на сградата, книгата за входяща и изходяща кореспонденция, техническия паспорт на сградата, когато има такъв, книгата за приходите и разходите и други;
4. изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им;
5. представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти;
6. води и съхранява книгата на собствениците по чл. 7;
7. заявява за вписване обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 44, и промените в тях;
8. осъществява други правомощия, възложени му от общото събрание.

(2) Управителният съвет (управителят) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата си. Докладът и протоколите от заседанията на управителния съвет се предоставят за запознаване на всеки собственик или обитател при поискване

Контролен съвет (контрольор)
Чл. 24. (1) Контролен съвет (контрольор) се избира за срок до две години.
(2) Контролният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(3) Членовете на контролния съвет избират от своя състав председател.
(4) Контролният съвет (контрольорът) контролира дейността на управителния съвет (управителя) по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост.
(5) Контролният съвет (контрольорът) извършва проверка на касата най-малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за резултатите от нея. Когато етажната собственост няма контролен съвет (контрольор), общото събрание определя измежду собствениците лица, които да извършат проверката и да отчетат резултатите от нея.
(6) Контролният съвет провежда заседание най-малко веднъж на 6 месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му. За заседанията на контролния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове. По решение на общото събрание на членовете на контролния съвет (контрольора) може да се заплаща възнаграждение.
(7) Членове на контролния съвет могат да бъдат само собственици, които не са в роднинска връзка помежду си, както и с членовете на управителния съвет, по права линия или по съребрена линия до втора степен.
(8) Мандатът на член на контролния съвет или контрольора може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(9) Контролният съвет (контрольорът) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата си. Докладът се предоставя за запознаване на всеки собственик или обитател при поискване.
Раздел III.

Сдружение на собствениците
Създаване на сдружение на собствениците
Чл. 25. (1) Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон, което има за предмет управлението на общите части на етажната собственост.
(2) За създаването на сдружението се свиква учредително събрание на всички собственици в етажната собственост.
(3) При необходимост от решаване на въпроси, свързани с общи части на две или повече етажни собствености, може да се създаде сдружение на собствениците в две или повече етажни собствености.

Ред за свикване на учредително събрание
Чл. 26. (1) Всеки собственик може да поиска свикване на учредително събрание и да предложи проект на споразумение за създаване на сдружението.
(2) Учредителното събрание се свиква чрез покана, която се връчва на собственик по реда на чл. 13, ал. 2 - 6.
(3) Поканата съдържа дневния ред, мястото, датата и часа за провеждане на събранието. Към поканата се прилага и проектът на споразумение за създаване на сдружението.

Провеждане на учредително събрание
Чл. 27. (1) Учредително събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представител всички собственици.
(2) Упълномощаването на представител се извършва по реда на чл. 14.
(3) Учредителното събрание се председателства от собственик, избран с мнозинство, повече от половината от собствениците. По предложение на председателстващия се избира и протоколчик.

(4) Учредителното събрание:
1. приема решение за учредяване на сдружението;
2. определя наименованието на сдружението;
3. приема споразумение за създаване на сдружението;
4. избира управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор);
5. може да определи срок за съществуването на сдружението.
(5) Решенията по ал. 4, т. 1 - 3 и 5 се приемат единодушно, а решението по ал. 4, т. 4 се приема с мнозинство повече от половината от собствениците.

(6) Протоколът от учредителното събрание и приетото споразумение за създаване на сдружението се съставят в два еднообразни екземпляра и се подписват от всички собственици или от техните представители.

Споразумение за създаване на сдружение на собствениците
Чл. 28. (1) Споразумението за създаване на сдружение на собствениците определя:
1. наименованието на юридическото лице и неговия адрес;
2. правата и задълженията на собствениците при използването и поддържането на общите части на сградата;
3. реда за приемане на решения;
4. състава, мандата и организацията на работа на управителния съвет (управителя) и контролния съвет (контрольора);
5. други условия, за които собствениците се споразумяват.
(2) Неуредените въпроси в споразумението се уреждат с правилника за вътрешния ред.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава примерен образец на споразумението.

Регистрация на сдружението
Чл. 29. (1) Председателят на управителния съвет (управителят) в 14-дневен срок от провеждането на учредителното събрание внася в съответната общинска или районна администрация заявление за вписване на сдружението в публичен регистър.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. списък на собствениците, участващи в сдружението, с трите им имена и адреса в етажната собственост;
2. копие от протокола на учредителното събрание, заверено от председателя на управителния съвет (управителя);
3. копие от приетото споразумение, заверено от председателя на управителния съвет (управителя);
4. нотариално заверени образци от подписите на лицата, представляващи сдружението.

Прехвърляне и прекратяване на членство в сдружението

Чл. 30. (1) При промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението се прехвърля на новия собственик.
(2) Собственик не може да прекрати членството си в сдружението при одобрен проект на етажната собственост за усвояване на средства от Европейския съюз или държавния бюджет за обновяване на сградата или части от нея.
(3) Членството в сдружението може да се прекрати след изтичане на гаранционните срокове за извършените строителни и монтажни работи по проекта по ал. 2 или не по-късно от една година от прекратяването им поради непредвидени обстоятелства. Членството се прекратява след подаване на писмена декларация с нотариална заверка на подписа до управителния съвет (управителя), след което се прекратява и сдружението.

Органи на сдружението
Чл. 31. (1) Органи на сдружението са общо събрание, управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор).

(2) Сдружението се представлява в отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти от управителния съвет (управителя).

Общо събрание на сдружението
Чл. 32. (1) Общото събрание на сдружението се състои от всички собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост. Участието в работата на общото събрание може да бъде лично или чрез представител. Упълномощаването на представител се извършва по реда на чл. 14.
(2) Едно лице може да представлява най-много трима собственици.
(3) Общото събрание приема решения за сключване на договори с трети лица, за промени в споразумението за създаване на сдружението и за прекратяването му.
(4) За другите правомощия, инициативата, реда за свикването и провеждането и кворума на общото събрание се прилагат разпоредбите на раздел II.
(5) Общо събрание се провежда най-малко веднъж годишно.

Приемане на решения от общото събрание
Чл. 33. (1) В общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните идеални части от общите части на сградата.
(2) Общото събрание на сдружението приема решения:
1. единодушно - за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за одобряване на промени в споразумението;
2. с мнозинство от 75 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост - за изваждане на собственик по реда на чл. 45 от Закона за собствеността; собственикът, за когото се отнася решението, не участва в гласуването;
3. с мнозинство от 67 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост - за обновяване, за извършване на основен ремонт и за прекратяване на сдружението.
(3) Извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
(4) Решенията по ал. 1, т. 2 и 3 се приемат при спазване на изискванията за кворум по чл. 15, ал. 1.

Управителен съвет (управител) на сдружението
Чл. 34. (1) Управителен съвет (управител) се избира за срок до две години.
(2) Управителният съвет (управителят):
1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;
2. представлява сдружението в отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти;
3. изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в етажната собственост, както и отчети за изпълнението им;
4. възлага с договор дейности по поддържането на общите части на външни за етажната собственост лица, когато е прието решение на общото събрание за това;
5. съхранява протоколната книга, плановете на сградата, книгата за входяща и изходяща кореспонденция, техническия паспорт на сградата, когато има такъв, книгата за приходите и разходите и други;
6. води и съхранява книгата на собствениците по чл. 7;
7. заявява за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в публичния регистър по чл. 44;
8. следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост;
9. упражнява други правомощия, възложени му от общото събрание.
(3) Управителният съвет избира от своя състав председател, който свиква и ръководи неговите заседания.
(4) За броя на членовете на управителния съвет, избора на нов управителен съвет (управител), провеждане на заседания и кворума за тях се прилагат разпоредбите на раздел II.
(5) Членове на управителния съвет могат да бъдат само собственици, които не са в роднинска връзка помежду си по права линия или по съребрена линия до втора степен.
(6) Мандатът на член на управителния съвет (управителя) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(7) По решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя) може да се заплаща възнаграждение.
(8) В случаите по ал. 2, т. 4 с договора се определят правомощията на лицата, които осъществяват дейности по поддържането на общите части на етажната собственост.

Контролен съвет (контрольор)
Чл. 35. (1) Контролният съвет (контрольорът) се избира за срок до две години.
(2) Контролният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(3) Членовете на контролния съвет избират от своя състав председател.
(4) Контролният съвет (контрольорът) контролира дейността на управителния съвет (управителя) по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост.
(5) Контролният съвет (контрольорът) извършва проверка на касата най-малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за резултатите от нея.
(6) Контролният съвет провежда заседание най-малко веднъж на 6 месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му. За заседанията на контролния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове.
(7) Членове на контролния съвет могат да бъдат само собственици, които не са в роднинска връзка помежду си, както и с членовете на управителния съвет, по права линия или по съребрена линия до втора степен. По решение на общото събрание на членовете на контролния съвет (контрольора) може да се заплаща възнаграждение.
(8) Мандатът на член на контролния съвет (контрольора) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(9) Контролният съвет (контрольорът) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата си. Докладът се предоставя за запознаване на всеки собственик или обитател при поискване.

Прекратяване на сдружението
Чл. 36. (1) Сдружението на собствениците се прекратява:
1. с решение на общото събрание;
2. при погиване на сградата или отделния вход в режим на етажната собственост;
3. с изтичане на срока, за който е учредено;
4. при напускане на негов член при условията на чл. 30, ал. 3.
(2) Сдружението не може да се прекратява по реда на ал. 1, т. 1 при одобрен проект на етажната собственост за усвояване на средства от Европейския съюз или държавния бюджет за обновяване на сградата или части от нея. Сдружението може да се прекрати с решение на общото събрание след изтичане на гаранционните срокове по проекта за извършените строителни и монтажни работи или не по-късно от една година от прекратяването им поради непредвидени обстоятелства.
(3) Управителният съвет (управителят) в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството по ал. 1 подава заявление в общинската или районната администрация за заличаване на регистрацията. В случаите, когато сдружението е прекратено по решение на общото събрание, към заявлението се прилага копие от решението, заверено от председателя на управителния съвет (управителя).
(4) В двумесечен срок от прекратяване на сдружението се свиква общо събрание на собствениците. Свикването на общото събрание на собствениците се извършва по реда на чл. 12.

Ликвидация
Чл. 37. (1) При прекратяване на сдружението се извършва ликвидация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Ликвидацията се извършва от председателя на контролния съвет (контрольора).

Раздел IV.

Изпълнение и контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет (управителя)
Изпълнение на решенията на общото събрание
Чл. 38. (1) Решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от получаването на писмена покана, връчена по реда на чл. 13, ал. 2 - 6.
(2) Когато собственик или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание
(3) За издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от Закона за собствеността.

Предварително изпълнение
Чл. 39. Общото събрание може да поиска предварително изпълнение на решение, свързано с извършването на разходи за необходим ремонт.

Отмяна на решение на общото събрание
Чл. 40. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
(2) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 16, ал. 7.
(3) Подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.

Представителство в съда
Чл. 41. Собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице.

Производство и правомощия на съда
Чл. 42. (1) Молбата се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) С решението си съдът оставя в сила или отменя решението на общото събрание.
(3) Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Отмяна на актовете на управителния съвет (управителя)
Чл. 43. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя).
(2) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 14-дневен срок от получаването на писмената покана, връчена по реда на чл. 13, ал. 2 - 6.
(3) Молбата се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Съдът оставя в сила или отменя акта на управителния съвет (управителя).
(5) Решението на съда е окончателно.
Глава трета.
РЕГИСТРАЦИЯ НА СГРАДИ В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ

Регистър

Чл. 44. (1) Общинската или районната администрация създава и поддържа публичен регистър на сградите или отделните входове в режим на етажната собственост, които се намират на територията й.
(2) За регистрацията и достъпа до данните в регистъра не се събират такси.
(3) В регистъра се вписват данни за:
1. сградата или отделния вход в режим на етажна собственост - адрес, етажност и други индивидуализиращи характеристики, определени с наредбата по ал. 4;
2. формата на управление;
3. управителните органи.
(4) Редът за водене и образецът на регистъра се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правомощия на общинската или районната администрация по вписването в регистъра
Чл. 45. (1) В случаите на вписване на данни за етажна собственост, която се управлява от общо събрание на собствениците, кметът на общината или района или оправомощено от него лице проверява дали данните подлежат на вписване.
(2) В случаите на вписване на данни за етажна собственост, която се управлява от сдружение на собствениците, органът по ал. 1 проверява и дали са спазени изискванията на чл. 29.
(3) След извършване на проверката по ал. 1 и 2 кметът на общината или района или оправомощеното от него лице вписват данните в регистъра.
(4) Когато органът по ал. 1 установи, че предоставените данни за вписване не отговарят на изискванията на закона, то указва на управителния съвет (управителя) на съответната етажна собственост да отстрани в 7-дневен срок непълнотите или неточностите.
(5) Когато непълнотите или неточностите не бъдат отстранени в срока по ал. 4, кметът на общината или района постановява мотивиран отказ за вписване. Отказът се връчва на управителния съвет (управителя) на съответната етажна собственост незабавно след постановяването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Оспорване на отказ за вписване
Чл. 46. (1) Отказът подлежи на оспорване пред административния съд по местонахождението на етажната собственост в 7-дневен срок от връчването му.
(2) Жалбата се подава чрез кмета на общината или района, който я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея.
(3) Жалбата се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Текущ контрол по регистрацията
Чл. 47. Кметът на общината или района упражнява текущ контрол по регистрацията на сгради или отделни входове в режим на етажната собственост.
Глава четвърта.
РЕМОНТ, ОБНОВЯВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИТЕ ЧАСТИ

Общи правила

Чл. 48. (1) Ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части се извършва само по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението.
(2) При ремонти на общите части с предимство се извършват дейности от строително-технически характер за привеждане на сградата в съответствие с мерките и указанията в техническия й паспорт.
(3) Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
(4) Решението за извършване на ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части между отделни етажни собствености се приема от съвместното общо събрание по реда на чл. 18.
(5) За извършване на необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи.
(6) Разходите за извършване на ремонт по ал. 5, направени от собственик за негова сметка, му се възстановяват с решение на общото събрание или се прихващат от дължимите от него вноски за фонда по чл. 50 след представяне на платежни документи.
(7) Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици, които отговарят солидарно за възстановяването им.
(8) За текущото поддържане на общите части на етажната собственост собствениците и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.

Извършване на неотложен ремонт
Чл. 49. (1) В случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50.
(2) Когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.
(3) Ако общото събрание не бъде свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за обстоятелствата по ал. 1.
(4) Кметът на общината извършва проверка и издава заповед, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1. Заповедта се съобщава на председателя на управителния съвет (управителя) и може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на етажната собственост.
(5) Когато заповедта по ал. 4 не е изпълнена в срок или е допуснато предварително изпълнение по нея, неотложният ремонт се извършва от кмета на общината или района. В тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Фонд “Ремонт и обновяване”
Чл. 50. (1) Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд “Ремонт и обновяване”.
(2) Средствата във фонда се набират от:
1. вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание;
2. други източници.
(3) Средствата във фонда се набират в разплащателна сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението.
(4) Средствата във фонда се разходват за:
1. извършване на дейностите по чл. 48, чл. 49 и за оборудване;
2. изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата;
3. други разходи, определени с решение на общото събрание.
(5) Разпореждането със средствата от сметката по ал. 3 се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание.

Консумативни разходи и разходи за текущо поддържане
Чл. 51. (1) Консумативните разходи и разходите за текущо поддържане за общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите.
(2) Деца до 6-годишна възраст и обитатели, които пребивават в етажната собственост не повече от един месец, не заплащат разходите по ал. 1.
(3) Собственик или обитател, който отсъства повече от един месец, заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от консумативните разходите по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателя на управителния съвет (управиеля).
(4) Когато по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението в сградата има портиер, разходите за него се разпределят при условията и по реда на ал. 1 и 3.
(5) Собственици или обитатели, които упражняват професия или извършват дейност в етажната собственост, при която достъпът на външни лица е по-голям от обичайния, заплащат консумативни разходи до петкратния размер на разходите по ал. 1.
(6) Собственици или ползватели на магазини, ресторанти, производствени, стопански и други помещения с нежилищно предназначение заплащат консумативните разходи в размера по ал. 5.
(7) Собственици и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат консумативни разходи за всяко животно в размер като за един обитател.

Технически паспорт
Чл. 52. (1) За всяка сграда в режим на етажна собственост се издава технически паспорт при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Председателят на управителния съвет (управителят) е длъжен да съхранява безсрочно техническия паспорт.
(3) Технически паспорт се съставя за:
1. завършени нови сгради - преди въвеждането им в експлоатация;
2. извършени основни ремонти, преустройство и основно обновяване - в 6-месечен срок от завършването им;
3. съществуващи сгради, които към датата на влизане в сила на закона са въведени в експлоатация - в срок до 31 декември 2012 г.

Изпълнение на мерките и указанията в техническия паспорт
Чл. 53. (1) Мерките и указанията в техническия паспорт са задължителни за собствениците на самостоятелните обекти.
(2) В тримесечен срок от издаването на техническия паспорт общото събрание на собствениците или на сдружението приема решения относно изпълнението на предписаните мерки и указания.
(3) С решенията по ал. 2 се определят и размерът на необходимите средства, разпределението им между собствениците и срокът за събирането им.

Контрол върху изпълнението на мерките в техническия паспорт
Чл. 54. Кметът на общината или района упражнява текущ контрол за етапното изпълнение на мерките, предвидени в техническия паспорт.

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 55. (1) Собственик или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 150 до 350 лв., когато е юридическо лице.
(2) Собственик или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който наруши правилата за вътрешния ред в етажната собственост и създаде безпокойство, по-голямо от обичайното, за другите собственици и обитатели, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 200 до 500 лв., когато е юридическо лице.

Чл. 56. (1) Член на управителен съвет (управител), член на контролен съвет (контрольор), който наруши или не изпълни задълженията си по този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
(2) Председател на управителен съвет (управител), който не заявява за вписване обстоятелства, подлежащи на вписване в публичния регистър по чл. 44, както и промените в тях, се наказва с глоба от 100 до 500 лв

Чл. 57. (1) Установяването на нарушенията се описва в протокол, съставен от управителния съвет. Когато в етажната собственост няма избран управителен съвет, протоколът се съставя от управителя и двама собственици, определени с решение на общото събрание. Констативният протокол съдържа данни за лицето, извършило нарушението, описание, време и дата на извършеното нарушение.
(2) В случаите, когато се установяват нарушения, извършени от член на управителния съвет (управителя), протоколът се съставя от контролния съвет. Когато в етажната собственост няма избран контролен съвет, протоколът се съставя от контрольора и двама собственици, определени с решение на общото събрание.
(3) Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, по един за председателя на управителния съвет (управителя), нарушителя и общинската или районната администрация. След съставянето на протокола председателят на управителния съвет (управителят) незабавно го предоставя на общинската или районната администрация.
(4) Актът за установяване на нарушението се издава от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. “Самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост” е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение.
2. “Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други.
3. “Жилищен комплекс от затворен тип” е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
4. “Домакинство” са две или повече лица, които живеят заедно в един самостоятелен обект или в част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес, и имат общ бюджет, без оглед на родствената връзка помежду им.
5. “Обитатели” са физически или юридически лица, които не са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание.
6. “Непосредствени съседи” са собствениците и обитателите на самостоятелни обекти, които са разположени на същия етаж, под или над съответния обект.
7. “Необходим ремонт” е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
8. “Неотложен ремонт” е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.
9. “Консумативни разходи” са разходите за осветление, почистване, асансьор и други, необходими за поддържане на общите части на сградата.
10. “Полезни разходи” са разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части.
11. “Поддържане на общите части” е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, съответстващо на изискванията на закона.
12. “Преустройство на обща част на сградата” e дейност, при която може да се променя предназначението на обекта със или без изпълнение на строителни и монтажни работи.
13. “Дълготрайно отсъствие” е отсъствие на собственик или обитател без прекъсване, което продължава повече от три месеца.
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Когато в етажна собственост не е провеждано общо събрание повече от една година, свикването на такова събрание и вписването в книгата за собствениците се извършва в срок 6 месеца от влизането в сила на закона.

§ 3. Кметът на общината или района в тримесечен срок от изтичането на срока по § 2 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, където не са свикани такива събрания и не са избрани такива органи поради липса на инициатива на собствениците и обитателите на съответната етажна собственост.

§ 4. Общините, на териториите на които се намират сгради в режим на етажна собственост, предвиждат в разходната част на бюджетите си за съответната година бюджетни кредити за финансиране на дейностите по чл. 49, ал. 5.

§ 5. За неуредени с този закон въпроси се прилага Законът за собствеността.

§ 6. В Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 и 105 от 2006 г., бр. 24, 59 и 113 от 2007 г., бр. 54 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 42 думите “или управителен съвет” се заличават.
2. В чл. 43, ал. 1 думите “три четвърти” се заменят с “половината”.
3. В чл. 45, ал. 1 в текста преди буква “а” след думата “събрание” се добавя “за срок до три години”.
4. В чл. 46, ал. 1 думите “правилника по чл. 49″ се заменят с “отделен закон”.
5. В чл. 47 в ал. 1 и 2 думите “или председателят на управителния съвет” се заличават.
6. Член 49 се отменя.

§ 7. В Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 98 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 36, ал. 1 и 3 след думите “чл. 19″ се добавя “ал. 2″.
2. В чл. 58:

а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:

“(2) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица - сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от Фонд “Енергийна ефективност”.”

§ 8. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г.) в чл. 44, ал. 1 се създава т. 19:

“19. оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост.”

§ 9. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22, ал. 2 думата “предимно” се заличава, а след думата “градини” се поставя запетая и се добавя “места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра”.

2. В чл. 38 се създава ал. 8:

“(8) В новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за строителство след влизане в сила на Закона за управление на етажната собственост, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от десет, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности (помещение за събрания, за портиер или охрана; за детски колички, велосипеди, мотопеди и мотоциклети, за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и прилежащата площ към нея, перални, сушилни и други подобни), разположено в партерния или в първия етаж.”

3. В заключителните разпоредби се създава § 24а:

“§ 24а. Издадените разрешения за строеж до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване, чието изпълнение е започнало до тази дата, запазват своето действие за срока, за който са издадени. Тази разпоредба не отменя мораториума, наложен с Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху застрояването на устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване (ДВ, бр. 70 от 2008 г.).”

§ 10. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г.) в глава четвърта, раздел II се създава чл. 99а:

“Чл. 99а. На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.”

§ 11. До 31 март 2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон.

§ 12. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 13. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г.
……………………………………………………………………………………….
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 януари 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

0