May
10

Общата строителна продукция през март 2010 г. е с 20.2% по-малко в сравнение със съответния месец на предходната година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ),  предаде “Фокус”. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 29.4%, а при гражданското строителство намалението е 1.4%.

По предварителни данни на НСИ произведената строителна продукция през март 2010 г. е с 20.9% над равнището от предходния месец. При сградното строителство регистрираното увеличение е 19.1%, а при гражданското/инженерното строителство - 23.7%.

През първото тримесечие на 2010 г. общата строителна продукция намалява с 25.9% спрямо същия период на 2009 година. Спадът при сградното строителство е 34.5%, а при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 7.3%.

www.dir.bg

0
May
1

Любомир Христов, председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Експертната група по финансово образование към Европейската комисия, сравнява в свой коментар някои практики при определянето на лихвите по жилищни кредити по света и у нас. Прочетете за разминаванията в двата модела и защо авторът смята начина на определяне на лихвените проценти у нас за несправедлив, неконкурентен, неправомерен и създаващ системен риск? Публикуваме два материала на автора, които са цитирани дословно. Те могат да бъдат прочетени и в личния му блог.

“Жилищни кредити с променлив лихвен процент се отпускат и у нас, и по света. Как се определя променливият лихвен процент в страните, в които клиентите имат права и са свободни граждани?

Два компонента на лихвата - променлив и постоянна надбавка за банката:

*променливият компонент е задължително някакъв лихвен процент (индекс), определян и съобщаван публично от трета, независима от банката и кредитополучателя страна. Може да е ЛИБОР, ЕУРИБОР, доходност на държавни ценни книжа и пр.

*Видът на индекса, служещ за база, не може да се променя в течение на живота на кредита. Например, ако е избрана база 3-месечен ЛИБОР, тя не може да бъде променена, напр. на 1-месечен ЛИБОР.

*добра практика е в първоначалния договор за жилищен заем банката да цитира и максималното ниво, до което може да се покачи лихвения процент в течение на живота на кредита.

При тези и само при тези условия, потенциалният клиент за кредит може да си направи сметка какъв риск поема, и да носи отговорност за решението си.

Как се определя променливият лихвен процент у нас?

*Нивото на променливата компонента на лихвения процент се решава от УС на банката и може да бъде променено по всяко време.

Тази практика поставя клиента в положение на невъзможност да прецени риска, който поема при вземане на кредит, защото цената му зависи само и единствено от волята на банката - другата страна по договора.

Това поставя клиента в зависимо положение.

Асоциацията на банките в България може да приеме като добра международната практика и да я наложи и у нас. Ако това не стане, необходимо е законодателят да се намеси в защита на клиентите”.

Защо начинът на определяне на лихвените проценти у нас е несправедлив, неконкурентен, неправомерен и създава системен риск?

Любомир Христов коментира така поставения въпрос в друг свой материал, озаглавен „Лихвите по жилищни заеми - не така! Или как да си направим банкова криза”

“Определянето на лихвения процент по жилищни заеми, отпускани от банки на граждани трябва да бъде променен и колкото по-скоро, толкова по-добре. Широко практикуваното у нас определяне на лихвата по жилищни заеми, по начин, който зависи изцяло от решението на банката и може да бъде променян произволно е непочтен, несправедлив, неправомерен и създава риск за цялата финансова система. В страните, където свободата на гражданина се уважава и клиентите на финансови услуги имат реално защитими права, определянето на лихви по жилищни заеми по начина, по който това се прави у нас, е недопустимо.

В-к “Дневник” (12 април 2010 г.) съобщава, че “Уникредит Булбанк е увеличила лихвите по ипотечни кредити на стари клиенти (съществуващи кредити на физически лица) от 1 април тази година [2010]”.

Авторът разяснява: “В общия случай лихвите за кредитополучателите се формират от два компонента - променлив индикатор (т.нар. плаващо рамо) и надбавка. Променливият индикатор в повечето случаи е т.нар. базов лихвен процент, чийто размер се определя от управителния орган на съответната банка. … Надбавката обикновено е фиксиран процент. Допреди кризата значителна част от лихвите по заемите се формираха от euribor (за кредити в евро) и “Софибор” (за кредити в левове) плюс надбавка. …. В разгара на кризата част от банките замениха тези индекси с т.нар. базов лихвен процент.”

Къде е проблемът?

Проблемът е в уникалното българско понятие “базов лихвен процент” като променлива величина, зависеща изцяло от банката-кредитор. В страните, уважаващи правата на гражданите и клиентите, чиито ценности твърдим, че сме възприели, също се предлагат жилищни заеми с променлива лихва. Има обаче една важна подробност: променливата съставка на лихвата по конкретен заем на конкретен клиент е лихвен процент, изчисляван независимо от банката-кредитор и оповестяван публично.

Такива са споменатите ЕУРИБОР и СОФИБОР, но могат да бъдат и лихвени проценти по 10-годишни германски държавни ценни книжа (за кредити в евро) или други. Важното е, че промените в лихвения процент по конкретен кредит не зависят нито като момент, нито като размер от произволно решение на управляващите банката. По такъв начин банка и клиент са поставени в равноправно положение.

Какво трябва да се направи?

Банките, опериращи у нас, доброволно да се откажат от практиката на включване на “базов лихвен процент”, или както също го наричат “стойност на банковия ресурс” като променлива част от лихвите по жилищни заеми. Ако това не стане, регулаторът (БНБ) трябва да го наложи в изпълнение функциите си по поддържане на стабилността на банковата система. Ще е полезно засегнатите да заведат колективен иск в съда. Успоредно, законодателят трябва да обяви извън закона практиките на използване на “базисен лихвен процент, определян от Управителния съвет” и “стойност на банковия ресурс” като променлива част от лихвите по жилищни заеми. Ако и това не се получи, засегнатите ще могат да се обърнат към съдебните органи на Европейския съюз.

Кой може да го направи?

Обединение на кредитополучателите със следните аргументи:

а.) Възможността на банката едностранно да променя лихвения процент по стари заеми е непочтена. Това поставя клиента (гражданина) в положение на зависимост от произвола на група хора, наричащи се “Управителен съвет”. Това са отношения на крепостническа зависимост, а не на свободни граждани, влезли в доброволни договорни отношения. “Моралният” аргумент е развит от Слави Ангелов в статията “УниКредит”, къде е моралът? (в-к “24 часа” от 13 април 2010 г.).

б.) Описаната практика нарушава свободната конкуренция в банковия сектор, доколкото, ако предложим, че една банка желае да се придържа към възприетите добри практики да включи обективно определяна променлива част в лихвата на отпускани от нея кредити, тя ще бъде в неизгодна позиция спрямо останалите банки.

в.) Практиката е и дълбоко неправомерна. Далеч съм от мисълта, че банковите юристи не са убедени, че с договорите за жилищни заеми не се нарушава съществуваща законова забрана. Но - става дума за договор. За да има юридическа сила един договор, той трябва да отговаря на няколко правни изисквания. Едно от тях е да е налице доброволно съгласие на две страни - това е смисълът на договора.

Съгласие се установява когато е налице оферта на едната страна и приемането й от другата. За да е налице оферта пък, е необходимо страната, която я отправя, да демонстрира сериозно намерение да бъде обвързана (задължена), офертата трябва да е достатъчно определена и трябва да бъде съобщена по подходящ начин на другата страна. Възниква проблем с изискването за определеност на офертата.

Един от съществените параметри на жилищния кредит - цената (лихвата) - остава не просто неопределен, но й изцяло зависещ от една от страните. Все едно е да желаете да си купите хладилник, а в магазина да ви отговорят: “Вие сега го вземете този хладилник, пък ние ще ви кажем по някое време по-късно колко ще ви струва”. Следвайки правната логика един безпристрастен и независим съд може да определи, че “офертата” при жилищните заеми е дефектна, а оттам и договорите за заем са нищожни. При такова положение, заемополучателите няма да дължат нищо на кредитора.

г.) Практиката представлява и заплаха за стабилността на банковата система у нас. Къде започна последната финансова криза? В сегмента на жилищните кредити в САЩ. Кое постави началото й? Повишаването на лихвените проценти по непървокачествени жилищни кредити за значителен брой длъжници, които престанаха да ги обслужват.

Мислима ли е ситуация, в която у нас достатъчен брой банки повишат лихвените проценти по вече отпуснати жилищни кредити дотолкова, че достатъчен брой кредитополучатели да започнат да не могат да ги изплащат? Няма нещо, което да попречи това да се случи. Каква е позицията на банковия регулатор по отношение на този системен риск? Трябва да се попита БНБ.

За да е ясно: Аз нямам жилищен заем, защото желая да запазя контрол върху месечните си разходи. Следвам съвета на кредитния консултант Марияна (жена с това име коментира материала във. в-к “24 часа”): : “като кредитен консултант се сблъсквам с тази постоянна посока “нагоре” на лихвените проценти, без значение накъде вървят всички останали проценти… Е, как да обяснявам на клиентите тази аномалия, и как да ги убеждавам да вземат кредити? Може да е смешно, ама най-често ги съветвам да не теглят кредит”.

www.profit.bg

0
April
22

Феновете на Михаел Шумахер у нас скоро ще сменят дивана пред телевизора с място на трибуната. Старото военно летище в Доброславци ще се превърне в писта за състезания от Формула 1. Проектът за гигантското спортно трасе бе представен при посещението на премиера в Катар и Кувейт и шейховете проявили сериозен интерес към инвестицията.

До края на месеца в Министерския съвет ще се гласува решението за създаването на българо-катарска инвестиционна компания с капитал 500 милиона долара. До седмица пък трябва да заработи и смесена комисия с експерти от двете държави, която да обсъди проектите, съобщиха от правителството.

Теренът на летище Доброславци е около 3000 дка, а проектът за пистата е на белгийски специалист с дълъг опит в създаването на подобни съоръжения, пише в правителствената презентация. Когато изработените планове били наложени на терена в Доброславци, те съвпаднали перфектно. Големите преимущества са, че пистата ще е само на 4,8 км от Околовръстния път на София. Близостта на летището също е плюс, а наличието на ток, вода, канализация и газопровод улеснява изграждането и експлоатацията на спортното съоръжение. В региона има и изградена инфраструктура.

Предложението на България към чуждите инвеститори е държавата да предостави терена, чиято оценка е 180 млн. евро, а вложителите да дадат още толкова пари за проекта. Ангажимент на държавата ще е да построи и директен път до софийската аерогара. Чужди фенове на Формула 1 ще могат да се придвижват и от запад по магистрала “Люлин”.

След близо двугодишните преговори България вече има предварителен договор за домакинство на състезания от Формула 1 от 2012 г. до 2016 г. Предвижда се и възможност за удължаване на срока. Вече е подписано и споразумение с Dorna spоrt за организирането на кръг от шампионата по Мото GP.

Пистата за Формула 1 ще “отвори” Софийското поле за съвсем нови начинания. Идеята е зоната да се превърне в модерно и зелено предградие, каквито имат всички европейски столици. Към цялостната визия на региона е и превръщането на Кремиковци в източноевропейски делови и високотехнологичен център. Чисти производства, съчетани с офиси и зелени площи, трябва да сменят замърсяващите околната среда металургични цехове и промишлени зони.

Табаните на рудник “Кремиковци” са подходящо място за производство на зелена енергия, твърдят експерти. Екопроект за тях предвижда, на площ от 5000 дка да се изградят съоръжения, които могат да произвеждат 150 MW чиста енергия. Ако металургичният комбинат “Кремиковци” се самопочисти, като се претопи скрапът от отпадналите производства, в него може да се обособи независима ТЕЦ, пише още в проекта. Така отоплението на целия нов комплекс ще се осигурява на ниска цена.

Само на 4 км от пистата, в Кътина, пък се предвижда изграждането на голямо голф игрище. На него също могат да се провеждат състезания от световния шампионат. Към голфа е проектиран и комплекс от други спортни площадки и жилищни резиденции.

www.standartnews.com

0
April
16

Хора, които живеят под наем в София, вече много трудно могат да се регистрират с постоянен адрес, необходим за издаване на лични документи.

Причина са заповеди на районни кметове хазяинът лично да се яви в служба ЕСГРАОН. Ако не може, трябва да даде личната си карта на наемателя, нотариално заверено съгласие или да изпрати упълномощено от него лице.

Подобни проблеми в други големи градове, като Пловдив и Варна, няма.

“Договорът за наем вече не е достатъчно основание за адресна регистрация”, оплака се в редакцията на “24 часа” Милена Тодорова, която живее в кв. “Хаджи Димитър”. Тя идва в София преди 15 г. и е все под наем. “Тези дни изтича личната ми карта и отидох в община “Подуяне”, за да актуализирам адресната си регистрация - разказва тя. - Изключително трудно е да доведа лично хазяина, защото той живее в друг град, а на мен документът ми трябва бързо.” Едното дете на Милена е хронично болно, а за другото получава майчинство.

“Като мен в двумилионна София са още поне десетки хиляди, а може би и повече. Зная, че много хазяи живеят в чужбина и с години не се връщат в България. Как тогава техните наематели да си извадят лични документи?”

“Обясниха ми, че така се затягал режимът на адресната регистрация, за да няма злоупотреби. Обаче злоупотреби винаги може да има. Всеки ден в София се крадат десетки лични карти, с тях през първите дни може да си прави кой каквото поиска. Това не е основание чиновниците да наказват добросъвестни граждани”, казва още Тодорова.

Проверка в район “Подуяне” потвърди, че там се изисква лично присъствие на наемодателя или представяне на личната му карта. Позоваха се на вътрешна заповед от районния кмет, издадена преди около месец. Основанието е новият член 99а в Закона за гражданската регистрация. Повечето общини в София работят на този принцип, поясни служителката. На въпрос какво да прави наемателят, ако собственикът на жилището, дал му го под наем, живее в чужбина, отговорът беше: “Ами няма да се регистрира!”

В община “Илинден” също искат очна ставка с хазяина. В краен случай можело и с нотариално заверено пълномощно. Ако наемодателят е в чужбина, отива в консулство или прави нотариална заверка, която после се превежда и легализира.

Текстът в закона гласи: “На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.”

В закона обаче не е посочено по какъв ред и с какви документи да се удостовери съгласието на собственика. Затова разпорежданията на районните кметове може да се окажат незаконосъобразни, но целта е да се овладее проблемът с регистрацията на ромите, които се самонастаняват и се регистрират по 20 човека в една стая, признават неофициално общинари.

Условието е неизпълнимо. Да представиш личната карта на наемодателя или да го заведеш до общината, за да актуализираш адресната си регистрация, е неизпълнимо условие, коментира известният адвокат по граждански дела Александър Джеров.

Никой не може да бъде задължен да даде личната си карта, подчерта той. Юристът изтъкна и друг аргумент - наемодателят може да живее в чужбина, в друг град, да е на лечение в болница и да няма възможност да отиде до общината.

Възможно е наемателят изобщо да не знае къде живее собственикът на жилището, ако го е пренаел. Не е изключено наемодателят по субективни причини да не иска да се яви пред общинските чиновници.

Дори когато собствениците на жилището са в София, е трудно да ги накараш да отделят няколко часа да обикалят по гишетата, казват наематели. Много пък не искат да извадят на светло приходите си от наем, за да не плащат данъци.

“Има дупка в Закона за гражданската регистрация, защото според него всеки може да се регистрира, на който адрес си поиска, а няма механизъм, по който след това дори собственикът на имота да го отпише”, заяви кметът на район “Искър” Йордан Томов.

Според него обаче е редно собственикът да даде съгласието си друг човек да се регистрира в неговия имот. Собственикът трябва да представи и нотариален акт, с който да докаже правата си върху имота, за да няма злоупотреби.

Когато собственикът е в чужбина, домоуправителят също може да удостовери дали лицето, което иска да се регистрира, наистина живее на посочения адрес.

“Много повече са злоупотребите с адресните регистрации. Имаме случай, в който в един фургон са регистрирани, че живеят, над 100 души. Става нещо ужасно. Трябва да се направят промени в нормативната уредба и да се спре с тези практики. Преди години софийското жителство беше подобен механизъм. То обаче няма как да се върне”, смята Томов.

Колегата му от район “Студентски” Димитър Дилчев (виж интервюто вдясно) е категоричен, че в закона трябва да се предвиди възможност собствениците да могат да отписват лицата, които вече не живеят в имотите им.

В район “Надежда” действа регистър за собствениците, които не желаят други лица да се регистрират в имотите им. Това става след попълване на заявление. В регистъра има 40 души. Когато хазяинът не е подал такова заявление, наемателят се регистрира само с лична карта.

“Около 12 000 живеят без адресна регистрация само в нашия район. Тези хора ползват благините на града, но не плащат данъци”, каза кметът на района Димитър Димов. По Закона за етажната собственост те ще бъдат поканени с писма да си направят адресни регистрации. Досега обаче едва 30 от 1160 входа в “Надежда” са се регистрирали по закона. По изчисления на Димов във всеки вход има между 6 и 12 души без регистрация.

В район “Връбница” също се изисква съгласието на собственика. “Нямаме много случаи, в които хората да не могат да се регистрират заради проблеми със собственика. Имаме обаче доста случаи на десетки роми, регистрирани на един адрес. Сега законът не ни позволява да направим нещо. Ако се приеме промяна, която да регламентира колко души могат да се регистрират на един адрес, ще ни се отвържат ръцете и ще може да отказваме регистрация”, обясни кметът на район “Връбница” Младен Младенов.

Изборният туризъм и имотните измами също са сред мотивите на кметовете за затягане на режима.

www.24chasa.bg

0
April
8

Шейсет и пет на сто от трасето на автомагистрала “Люлин” са готови, съобщи на общоселско събрание в с.Големо Бучино кметът на Перник Росица Янакиева, предаде БТА.

На протестно събрание жителите на населеното място за пореден път настояха да бъде изградена пътна връзка със София. В противен случай, за да стигнат до столицата, живеещите в Големо Бучино трябва да преминат през Перник. Очакваме разрешение за вход и изход в скоростния път, обясни Янакиева. По думите й проектирането на връзката е поето като ангажимент от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изграждането на отсечката може да се осъществи и от община Перник, уточни Янакиева. Според нея съществуването на тази връзка е важно и за съседните села Дивотино и Люлин, както и за Перник, за облекчаването на трафика през града.

Собствениците на засегнати от строителството на аутобана имоти ще получат обезщетение по 60 лв./дка, съобщи Янакиева. Стойността е била договорена между МРРБ, община Перник и ръководството на фирмата “Мапа-Дженгиз”. Нов резервоар - с обем 500-куб. метра, ще се строи за сметка на МРРБ, каза още Янакиева. В момента селото страда от недостиг на вода заради повишеното й потребление от страна на “Мапа-Дженгиз”. Присъстващите на събранието заявиха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, ще съдят бивши и настоящи ръководители на община Перник и МРРБ.

www.dir.bg

0
April
5

Около 2 млн. души обитават 707 000 панелки у нас, повечето от които строени между 1960 и 1980 година. Битовизмите на този тип съжителство отдавна се превърнаха в нарицателно и дори във вицове. Всички знаем кога съседът се радва на победата на любимия си отбор и щем не щем, ставаме част от радостта му.

Шумовете и миризмите си проправят път от кухните на комшията до нашите спални. Това се превръща в навик. Но и най-издръжливите клякат пред могъщата сила на студа през зимата и влагата през есента и пролетта. Добрата новина е, че изход има. Лошата е, че струва скъпо. 10 000 лв. излиза средно обновяването на стандартната панелка от 75 квадрата. Тоест, за да се санира едно жилище, гълта малко повече от 130 лв. на квадрат. За целта обаче може да се разчита на един от плюсовете на членството ни в евросемейството - оперативната програма “Регионално развитие” дава шанс да санираме сградите с 50% по-евтино.

40 млн. евро идват от програмата за обновяване на жилища на Програмата за развитие на ООН (ПРООН).

Дотук проектът е чисто демонстрационен - 27 сгради в страната бяха обновени, за да се покаже, че идеята може да излезе от прашните папки и да стане реалност. Предвижда се през 2011 г. мащабите да станат много по-сериозни. 500-600 жилищни сгради ще могат да бъдат санирани с европари. Строителното министерство има амбицията да търси средства от продажба на въглеродни емисии и фондовете за енергийна ефективност по линия на европейската солидарност за затварянето на блокове от АЕЦ “Козлодуй”. Пари ще дойдат още и от оперативната програма за следващия й период от 2014 до 2020 г.

До юни ще чакаме да станат факт промените по закона за етажната собственост. В най-добрия вариант ще бъдат ефективно действащи към края на годината. Целта е да се намали процентът на собствениците, гласували с “да” за саниране на сградата. Сега се искат 100%. Това слага невероятна бариера пред изпълнението на какъвто и да е проект, защото пълно съгласие не е имало и няма и да има при хора с различен социален и материален статус. На финалната права са останали за доизглаждане подробностите дали да се свали на две трети или три четвърти необходимият минимум от съгласни съседи. Според Цвета Наньова, която е програмен директор на ПРООН, най-оптимален вариант е 75%.

При санирането държавата и собствениците ще участват напълно наравно - 5000 лв. ще извади всяко домакинство, а другите ще дойдат като подарък. Преди това трябва първо и да се открие банкова сметка и да се депозират по 300 лв. от всеки апартамент. Може би най-сложният момент е в това, че трябва да се напише и проект за изпълнението, който ще се оценява от МРРБ. Собствениците ще вземат парите, само ако са се събрали заедно под формата на юридическо лице.

Големият плюс тук е, че ще се разчита на т.нар. колективен кредит. Така всички ще могат да се възползват от парите, дори и онези, на които банката би им отказала пари по редица причини. Колективният кредит се взема от името на етажната собственост, а и има лихва от едва 7 до 10%, което е много по-добре от всяка една банка.

В една от наскоро санираните сгради в столичния Дианабад семействата са отделили по 5000 лв., но сметката за ток, с който се топлят през зимата, е 45 лв. за жилище от 100 квадрата, а температурата и през най-големия студ вътре била 18 градуса.

www.24chasa.bg

0
March
30

Кризата на пазара на имоти се изразява в една добра за купувачите новина - спад на обявените продажни цени. Разбира се, всяка монета има и друга страна, а лошата е, че купувачите трудно достигат до финансиране в условия, когато банките са завишили изискванията си. Все по-често ставаме свидетели на регистриране на сделки на „рекордно ниски цени”, не само в по-малките градове, но и в столицата.

И докато сделки при нива от 250 евро за кв. м. в столицата са мечта за купувачите и ужас за продавачите, то такива се случиха към края на миналата година, макар и само за няколко имота. Нека да разгледаме, какво може да се купи за най-малко пари в големите градове на страната. Става въпрос за едностайни жилища обявени за продажба най-често от изпаднали в затруднение да обслужват своите кредити продавачи и то не в най-добрите квартали.

1. Русе

С обявена продажна цена от 6 500 евро, едностаен апартамент в кв. Дружба 3 с квадратура от 30 кв. м е единственото предложение под 10 000 евро, което се открива в популярен сайт за имоти. Въз основа на обявената цена, кв. м излиза по 217 евро.

Трябва да припомним, че Русе оглавява класацията сред петте най-големи града по ниски цени, със средна за обявените за продажба жилища от едва 462.36 евро за кв. м.

2. Варна

Най-евтиният обявен за продажба едностаен апартамент във Варна е в кв. Аспарухово, за цена 10 490 евро. Той е с квадратура от 22 кв. м и е разположен в нова тухлена сграда. Въз основа на обявената продажна цена, квадратният метър струва 476.81 евро.

3. Бургас

Тук цената на най-евтиния едностаен апартамент е 13 500 евро, като той е с площ 20 кв. м. Жилището отново е на партер, а кварталът е Възраждане, до Борисовата градина. Цената за кв. м идва при ниво от 675 евро.

4. Пловдив

В града на тепетата откриваме едностайно жилище, обявено на цена от 10 100 евро. То е на първи етаж и е с площ от 25 кв. м, или 404 евро за квадрат в квартал Изгрев.

5. София

Най-скъпи сред евтините са едностайните жилища в София. Най-ниската оферта откриваме при 14 040 евро, или 390 евро за кв. м., за жилище в Дружба 2 от 36 кв. м.

www.profit.bg

0
March
24

През последните шест месеца станахме свидетели на един силен спад в цените на недвижимите имоти в столицата, като обявените продажните цени регистрираха понижение от близо 10%, сочи справка на Profit.bg.

Обявените за продажба едностайни апартаменти, обаче, продължават да са относително най-скъпи въз основа на обявена средна продажна цена в софийските квартали.

При ниво от 863.16 евро за кв. м обявена средна цена за продаване, квадратен метър в едностайно жилище е с 6% по-скъп от този в тристаен апартамент с обявена средна продажна цена от 814.15 евро.

Квадратът в едностаен апартамент е и с 3.8% по-скъп от този в двустайно жилище, където средната обявена продажна цена възлиза на 831.32 евро, съгласно статистиката на имотния сайт Imoti.net.

Прави впечатление, обаче, тенденцията на свиване на разликата в цените между двустайните и тристайните апартаменти, която бе изключително силна преди три-четири години по време на пика в имотния пазар.

Тогава двустайните имоти бяха значително по-скъпи спрямо тристайните, поради по-голямото търсене, което към настоящия момент е намаляло.

Спрямо обявените продажни цени към момента разликата при квадратния метър на двата типа имоти е едва от 2% в полза на двустайните жилища, като в много квартали тристайните са дори по-скъпи.

Купувачите използват понижението в цените на имотите и предпочитат да дадат малко повече пари за по-голямо жилище, което им е вече относително по-достъпно след спада в цените с около 30% от пика им преди три години.

Изключително голямо разминаване има в обявените продажни цени на различните типове апартаменти в различните софийски квартали, което до голяма степен може би се предопределя от липсата на достатъчно оферти за определен тип имот.

www.profit.bg

0
March
24

Достигнат ли е пикът на падането на цените на жилищата, или те ще продължат да поевтиняват още? Това е основният въпрос, на който търсят отговор желаещите да купят апартамент.

Отговорът на поставения въпрос е “зависи”. Според агенциите “Форос”, “Колиърс”, “Адрес” и “Българиън пропъртис” цените на жилищата ще продължат да падат поне до началото на юли, като прогнозите са те да поевтинеят с още 10%, след което ще се стабилизират. Други компании като “Аристо”, “Явлена” и “Би енд Ейч имоти” смятат, че дъното вече е достигнато. От “Аристо” дори прогнозират, че до края на годината ще има ръст от поне 10% на цената на жилищата. Изпълнителният директор на “Адрес” Цветелина Тасева обаче предупреди, че цените могат и да се сринат, ако банките решат бързо да реализират на пазара придобитите от лоши кредити жилища.

Силата на купувачите

Апартамент за около 70 кв.м, тухлен, вътрешен, обзаведен, в добър район, за 40 хил. евро. Примерът е малко краен, но илюстрира нагласите на купувачите в София и Варна. Действителността обаче е друга. Маркетинг мениджърът на “Адрес” Калоян Богданов посочи, че за обявената сума може да се купи около 70 кв.м недовършен апартамент в сграда без акт 14 (което е рискова сделка), панел от 60 кв.м или около 45 кв. м жилище ново строителство. Клиентите на “Колиърс” търсят жилища на цени под 1000 евро на квадрат, като настояват за добър имот и включени довършителни работи в цената. Не сме сключвали сделка на цена под 900 евро, каза Татяна Емилова, мениджър “Жилищни площи” в “Колиърс”. Според нея себестойността на едно жилище варира от 400 до 800 евро/кв.м в зависимост от локацията, вложените строителни материали и качеството на работата. Затова желаните цени от 200-300 евро/кв.м в София и Варна няма как да се случат, категорични са брокерите. На практика и продавачи, и купувачи изчакват, още повече че за разлика от дните на лудо покачване на пазара купувачите имат самочувствието на силната страна. Това ги кара да изчакват със сделките въпреки уверенията на някои брокери, че дъното вече е достигнато.

Добрият стар наем

Годините, за които жилището се изплаща при текущите нива на наемите, е един от основните показатели на пазара на имоти. В България в момента този период е от 16 до 20 години, показват изчисленията на агенциите. Например при средна продажна цена от 948 евро/кв.м, каквато е в момента в София, и среден наем от 4.67 евро/кв.м жилището ще се изплати за около 17 години, посочиха от “Форос”. За Варна при средната цена от 907 евро/кв.м и наем 4.04 евро/кв.м срокът на изплащане е 18.7 години.

През тази година хората ще предпочетат да наемат жилище, отколкото да купуват, прогнозират от “Адрес”. Ако за момента съотношението продажби-наеми е 2/3, очакванията ни са то са се движи към съотношение 1/3 през годината, коментира Калоян Богданов. Причината е, че хората с нестабилно финансово положение ще предпочитат да наемат, вместо да купуват, а техният брой ще нараства през идните месеци заради по-слабата икономическа активност, прогнозирания ръст на безработица и намаляващи доходи.

Спадът досега

Цените на жилищата през миналата година загубиха около една четвърт от стойността си (около 22%) до 548 евро/кв.м, показват данните на Националния статистически институт. За София спадът е дори по-голям - 25.42%. Ако се сравни обаче най-високата стойност на имотите по данни на НСИ през третото тримесечие на 2008 г. спрямо най-ниската - през четвъртото тримесечие на 2009 г., жилищата са поевтинели с близо 30%. Агенциите за имоти дават малко по-високи проценти, като максимумът е 36%.

www.dnevnik.bg

0
March
19

България е готова да даде 41 млн. евро допълнително за строителството на магистрала “Люлин“, но в замяна изпълнителят “МАПА-Ченгиз“ трябва да даде на български фирми 70% от оставащата по проекта. Това стана ясно вчера от изказване на регионалния министър Росен Плевнелиев. Преговорите по т.нар. план Б за магистрала “Люлин“ все още не са приключили, въпреки че крайният срок според Плевнелиев бе миналата седмица. Тогава той обяви, че турският консорциум има 38 претенции към държавата.

Вчера Плевнелиев каза, че исканията на строителя вече са станали 42, а претенцията е за 78 млн. евро, т.е. турският консорциум иска 56% оскъпяване. Пазарлъкът продължава. Вчера от “МАПА-Ченгиз“ потвърдиха само, че са съгласни български фирми да поемат част от работите. На въпрос на журналисти откъде ще бъде платена разликата в цената, Плевнелиев обясни: “Помолили сме експерти от ЕК да дойдат, за да се види каква част от тези разходи могат да бъдат поети в рамките на правилата и нормите на ЕК“. Основното финансиране за “Люлин“ идва от програма ИСПА и заради закъснението на обекта има опасност парите да бъдат изгубени.

Българският строителен бранш отдавна иска да се заеме със строителството на магистрала “Люлин“. Вчера председателят на Браншова камара “Пътища“ Румен Йовчев приветства постигнатото и подчерта, че “при избора на български помощници не трябва да се провеждат обществени поръчки“, защото турският консорциум има право да сключва договори с каквито подизпълнители прецени. “Трябва да бъдат избрани 5-6 български фирми, които да работят по обекта на отсечки и той да бъде завършен в срок“, коментира Иван Бойков от Камарата на строителите в България.

МРРБ ударно е разплатило 62 млн. лв. към строителни фирми през последните няколко дни. Това съобщи пред “Сега“ Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Общият размер на плащанията по стари договори вече е 120 млн. Само преди дни строителният министър обясни, че са платени едва 58 млн. от дължимото. Тогава строителният бранш предложи приоритетно да се погасят задълженията към малките фирми, които са в най-затруднено положение. Споразумение от края на миналата година между финансовото, регионалното министерство и строителния бранш предвиждаше до края на март тази година да бъдат разплатени 200 млн. лв.

www.dir.bg

0