January
11

Националният исторически музей отчита невероятен бум в посещенията - само за 6 години има шесткратно увеличение. През 2000 г. музеят е посетен от 33 960 души, докато през миналата година броят им е 184 352. Много явно е отчетен интересът на чужденците към съкровищата в музея - преди шест години броят им е 4316 души, докато през 2006 г. те са вече 27 250. Нарастващият с бързи темпове интерес към Националния исторически музей обаче не дава пълна картина за цялата страна.
Но и липсата на статистика за брой на туристите и приходите от културен туризъм в цялата страна далеч не е най-важният проблем. Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя вече 15 години, докато в същото време липсват правила и регулация за частните колекционери и собственици, често попадащи във фокуса на медийния интерес. Законът за опазване на културните паметници е от 1969 г. и не отговаря на съвременните условия. Липсва адекватна държавна политика и участие на неправителствените организации и бизнеса в процеса на опазването на културно-историческото наследство. Според експертите трябва да се определят приоритетни паметници на културата и те трябва да бъдат финансирани от държавата. За останалите да се прецени кои трябва да се поемат от общините, кои да станат обект на публично-частно партньорство. България може да печели милиони от културен туризъм, но няма никаква стратегия за това, категорични са експертите. В европейските страни например законово е регламентирано опазването на ландшафта - при социализацията на паметника този, който ще го използва и ще печели от това, трябва да разположи туристическата инфраструктура така, че да не нарушава ландшафта. Ако има една крепост или манастир, хотелът трябва да е на разстояние поне километър. В Европа например съществуват национални тръстове за опазване на културно-историческото наследство още от 30-те години на миналия век.Това са независими и неправителствени организации, чиято грижа е стопанисването и управлението на природни резервати и паметници на културата. Те се самоиздържат, но и разчитат на държавни субсидии. В България все още такъв тръст няма, тъй като липсва нормативна уредба за публично-частното партньорство за опазване на културното богатство. Проект на Държавната агенция по туризъм, който трябва да се реализира тази година, предвижда инвентаризация на всички културни обекти в страната и адаптиране на публично-частното партньорство към туристическите дейности. Шейсет и пет на сто от предвидените за туризма евросредства пък по оперативните програми са за възстановяване на културно-исторически обекти. Досега има само две европрограми, финансирани по ФАР, които са директно насочени към развитието на културния туризъм в България, като чрез първата са реализирани проекти на обща стойност 4.726 млн. евро. За реализацията на втората са заложени 5.4 млн. евро. Тя тепърва предстои и с нея се предвижда реставрацията и туристическата инфраструктура около 26 старини в пограничния район с Гърция. По много от проектите са договорени експерти от Гърция, която е всепризната с капацитета си в тази сфера. Тук обаче проблемът остава инфраструктурата, защото липсват пътища и контролно-пропускателни пунктове между България и Гърция, а това е сериозна пречка пред туристическия поток от двете страни на границата. А това е границата между две от най-богатите страни в Европа по брой и многообразие на културно-историческо наследство. Съкровищницата на България засега обаче остава непозната за останалия свят.

www.indeximoti.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.