April
16

Виолина Маринова е председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Потърсихме я за коментар след участието й в кръглата маса по “Инициатива 2020”, която цели да очертае по-далечен хоризонт в развитието на България.

Hе можем да говорим за криза, а в същото време да искаме да се развиваме с темповете преди нея. Икономическата ситуация не е добра и няма да става по-добра в следващите месеци. Външните договори на фирмите са прекратени или ограничени, междуфирмената задлъжнялост е много висока.

Няма фактори, от които да съдим, че ще има положителен ръст. Още повече че кризата е глобална, не местна и трябва да се отчитат множество влияещи фактори.

Въпреки че има позитивни сигнали от САЩ и Европа, това не означава, че подобрение ще се усети веднага. Отзвукът у нас е с две тримесечия по-късно. Затова трябва да сме готови и да сме в състояние да преодолеем кризата, без да реагираме болезнено.

Не очаквам, че ще успеем да реализираме икономическия ръст, заложен в бюджета. Но въпреки това трябва да се справим с предизвикателствата, за да няма драстични съкращения и увеличаване на безработицата.

Необходимо е всеки работодател да се съобрази с обстановката и да набележи мерки, които да предприеме - да намали разходите, които може, да преструктурира дейността си, да търси пазарни ниши, дори и да не са толкова доходни, за да запази хората си.

Защото все пак кризата ще отмине и ще ни трябва квалифициран персонал.

Гражданите също трябва внимателно да преосмислят своя бюджет. За разлика от Западна Европа, където потреблението се е свило, в България не се наблюдава такава тенденция. Не може да говорим за криза, а да искаме да живеем все едно тя не съществува.

Всеки трябва да си направи преоценка и да види кои са най-важните разходи по приоритети - а именно да издържа семейството си, да осигури образование на децата си и да покрие нормалните си човешки потребности. Едва тогава да мисли за други разходи.

Това важи и за всяка фирма, включително и за банките. Ние също намалихме част от разходите си. В ДСК например идеята е да запазим числеността на персонала, без да разкриваме нови клонове.

Необходимо е да се разбере още нещо - в криза не може да се кредитира както преди това. Цената на ресурса е по-висока, тъй като кредитният риск е завишен.

Банките не са спрели да кредитират своите клиенти, но завишиха изискванията си. От друга страна, и самите клиенти са по-предпазливи, преценявайки дали могат да отговорят на новите изисквания на банките.

Ето защо всеки, преди да реши да тегли заем, много добре трябва да прецени своите възможности - какви са условията и стратегията за развитие на фирмата, в която работи, пълнокръвно ли работи тя, какви пазарни позиции има, ще запази ли числеността на персонала, какви ниши ще търси в условия на криза. Така всеки ще си прецени дали има доходи в условията на кризата и дали ще е платежосопособен да обслужва кредит.

Ако кредитоискателят е фирма, също трябва да прецени - как ще се развива дейността й в условията на криза, има ли възможност за реализация на производството си на външен или вътрешен пазар, необходимостта от оптимизиране на разходите, от преценка дали ще съкращава персонал, какви ще са паричните потоци, дали проектът, за който търси финансиране, ще е достатъчно ефективен и т.н.

Улавям опит да се наложат настроения, че банките не финансират.

Не сме спрели да кредитираме и не става въпрос за липса на ресурс. Такъв има - не само от вътрешен пазар, но и отвън - чрез кредитни линии от ЕБВР, ЕИБ, включително и от Българската банка за развитие. Но клиентите нямат достатъчно възможности да докажат добро финансово състояние, от една страна, и от друга - не проявяват интерес към инвестиционно кредитиране.

По-скоро в момента фирмите се нуждаят от оборотно финансиране. Ако фирмата не може да аргументира проектите и тяхното развитие, как банката да я финансира. Ние сме длъжни да оценим всеки риск, за да не се стигне дотам да ни питат след това: “Защо сте ми дали този кредит, а не ме спряхте, сега съм в затруднение.”

За клиентите, които вече имат кредит, но изпитват затруднения, правим всичко възможно да им предложим предоговаряне, преструктуриране, за да могат да си обслужват задълженията.

Промяната в Наредба 9 на БНБ ни даде допълнително възможности за това. Всеки клиент може да се обърне към своята банка, ако има трудности при обслужване на задълженията си, за да предприеме тя необходимите действия и да направи поносимо изплащането им.

Никоя банка няма полза от увеличение на портфейла на лошите кредити. През тази година всички банки капитализирахме печалбата, за да сме по-устойчиви.

Банковата система е стабилна, няма индикатори за проблеми. Напоследък се говори, че високите лихви по депозитите са негативни за системата. Не може да се съди по рекламата и промоцията на конкретен продукт за определен период за средната цена на ресурса на целия портфейл.

www.24chasa.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.