June
1

Случи се нещо почти невероятно - двама са осъдени за имотна измама в София! Вярно, присъдите им не са влезли в сила, чака се решение на втората инстанция. И все пак… Чрез измама и използване на неистински документи, Юлия Костова и Йордан Иванов са продали за 250 000 евро имот, който не е и никога не е бил техен, реши Софийският районен съд. Наказанията и за двамата са по 5 г. затвор. Отделно трябва да платят на измамения купувач - “Вълканов и Миланов” ООД левовата равностойност на “покупката” - 488 957 лв.

Схемата е хитроумна, но не и невиждана. Забележителното в случая е, че въпреки всички традиционно изтъквани препятствия - липса на адекватни законови текстове, сложно, граничещо с невъзможност доказване и т.н., правосъдието се е състояло. А успехът явно зависи и от прокурорския хъс нещата да се докарат докрай. Надали е случайно, че обвинителят по делото Константин Попов е същият, който постигна и първото от години осъждане на висш чиновник (Асен Друмев) у нас.

Каква е конкретната история? Иде реч за два парцела в район “Витоша”, на ул.“Симеон Радев”, край Бояна. На единия е построена двуетажна къща, другият е празен. С фалшива скица за урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ 1319 кв.м. обаче двата парцела са станали един - незастроен, на който може да се строи. И Искрен Миланов и Михаил Вълканов, собственици на занимаващата се със строителна дейност фирма “Вълканов и Миланов” са паднали в капана.

Как се стига дотук? Признаните от съда за виновни в измамата Юлия Костова и Йордан Иванов се познават над 10 години - Йордан е бил приятел на дъщерята на Юлия, а за последно и двамата са имали един и същ работодател, който се занимавал с внос на дрехи втора употреба от Норвегия и имал автопаркинг в София.

През лятото на 2006 г. пред купувачите Юлия Костова се представя за собственичка на имота в район “Витоша”, а Йордан е “станал” неин син.

Преди да сложат имота на тезгяха обаче Юлия се е снабдила с наръч документи, повеченто неистински. Тръгва от крепостен акт от 1901 г. , издаден на името на Къта Михайлова. Костова твърди, че това е нейна прабаба и си вади удостоверение за наследници “по декларация”. Впоследствие пред съда общински служители обясняват, че преди въвеждането на ЕГН-та през 1977 г. трудно се намират данни за хора и затова от претендиращите за наследници се искат декларации. А братовчеди на Юлия и по майчина и бащина линия свидетелстват, че прабаба Къта в техните родове нямат. Нито имат наследствени земи в района на Бояна.

Въоръжена с фалшивия крепостен акт обаче Юлия иска заверка на данъчна декларация за имота, както и издаването на скица. Понеже първоначално получила отказ, жената занесла и “писмо” от Софийската районна прокуратура, че декларацията трябвало да се издаде за нуждите на прокурорска преписка. Естествено, прокуратурата никога не е давала такова писмо - тя нито има правомощия да реституира имоти, нито практика да разпорежда издаването на документи на частни лица.

Но на базата на скицата (фалшива) и другите книжа Юлия Костова получава констативен нотариален акт, заверен от нотариус. И тогава обявява имота за продажба чрез брокер. “Вълканов и Миланов” ООД проявяват интерес, а в играта влиза и “синът” Йордан.

Пред купувачите двамата показват крепостния акт, удостоверението за наследници, скицата, констативния нотариален акт. Готови са и чрез покупко-продажба “майката” да прехвърли имота на “сина”, който вече да го продаде на фирмата, за по-голяма сигурност. Настояват сделката да се извърши бързо - предстояло им пътуване в чужбина.

Така Юлия и Йордан се озовават при втори нотариус, посочен от купувачите. Той прави някои технически забележки по скицата, но изповядва покупко-продажбата. А, след като юрист на “Вълканов и Миланов” установява, че констативният нотариален акт и този за покупко-продажбата са вписани в службата по вписванията, се пристъпва към последната сделка. Продавач вече е Йордан, купувач “Вълканов и Миланов” ООД. Сделката се изповядва при същия нотариус. Веднага след това на Костова и Иванов е приведена уговорената сума от 250 000 евро.

Когато обаче представител на фирмата отива да вземе издадена на името на Костова виза за проучване и проектиране, разбира, че нещата хич не са чисти - купеният от тях парцел всъщност не съществува като такъв. А част от имота отдавна си има законни собственици. Сигнализирана е прокуратурата, започва разследване.

Кой е изработил фалшивите документи - крепостен акт, скица и др. така и не е изяснено. Експерти обаче са категорични пред съда - книжата не са истински. Свидетели пък “заковават” Юлия Костова и Йордан Иванов като хората, въвели в заблуждение собствениците на “Вълканов и Миланов” и възползвали се от фалшивите документи. Показания дават включително и двамата нотариуси. Въпрос за тяхна вина не е поставян, затова не цитираме имената им.

В случката, безспорно, остават тъмни петна. Но по-добре ли щеше да е прокуратурата да гони Михаля до изтичане на давността?

www.trud.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.