December
23

При положение че има различни мнения и вероятно няма да може да се постигне бързо споразумение за доброволна делба между наследниците (в случая имаме наследяване по съребрена линия - лелята на починалия и братовчедките му, две по бащина и три по майчина линия):
- как се разпределят дяловете между наследниците според закона
- какво трябва да се предприеме, за да се спази срокът от 6 месеца за деклариране на недвижим имот (апартамент) по Закона за местните данъци и такси. От кога тече този срок - от момента на смъртта на починалия (твърдение на служителя в обшината) или от датата на издаване на удостоверението на наследници?

До 1992 г. в България се наследяваше от наследници по закон, разположени в три реда. В първия влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те не са живи, но са оставили деца (които са внуци или правнуци), тогава те наследяват.
Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, идва третият ред. Той е заложен в чл. 8, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството (ЗН). Според разпоредбата, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Ако починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. С промяна в ЗН през 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници - съребрените роднини от 3 до 6 степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Така стигаме и до отговорите на първия конкретен въпрос.

Според семейното право родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степените на родство при съребрена линия се определят по следното правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От същата степен са и чичото и лелята от една страна спрямо децата на техните племенници от друга.

Важно е обаче да се знае, че “съребрените“ роднини от 3-та до 6-та степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. Освен това не трябва да има и преживял съпруг. Защото по закон последният наследява част, равна на частта на всяко дете. И ако няма деца, възходящи (родители, дядо, баба), братя и сестри (и техни деца), то тогава всичко остава за съпруга и той получава цялото наследство. От въпроса става ясно, че сме именно при такава хипотеза. Тогава наследяват съребрените роднини. Но не е описано какви са братовчедите - първи, втори, защото това е от значение за определянето на степента на родство. В случая лелята е от по-близка степен и по правилата на семейното и наследствено право, тя се оказва в по-добрата позиция. Защото според закона по-близката степен просто изключва по-далечната.

Имаше спорове около текста за съребрените роднини, но те бяха разрешени с Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд през 1994 г. Ставаше дума за това дали и при тези роднини се позволява наследяването по заместване. Последното означава примерно низходящ на наследяващ да може да го замести и така да изпревари или да се изравни с някой друг съребрен роднина. Съдът определи, че такова право на заместване при тези съребрени роднини не може да има. И всеки е призван да наследява на собствено основание.

Що се отнася до втория въпрос, тук на помощ идва Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според чл.14 всеки е длъжен да уведоми в двумесечен срок общината по местонахождение на придобит от него по някакъв начин имот. Единственото изключение е ако се придобива имот по наследство. Тогава срокът е 6-месечен.  Законът тук е изричен, че този 6-месечен срок тече от откриване на наследството. А това става от смъртта на наследодателя. Чл. 32 от ЗМДТ определя и едно изключение. Според разпоредбата “за наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

www.dir.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.