February
19

Покрай кредитите българинът често забравя за застраховките. В повечето случаи полицата “Живот“ или “Имот“ е просто една допълнителна излишна хартийка към договора за кредит. Понякога обаче тя се оказва решаваща, а залогът са много пари. Едва ли някой ще бъде изненадан от факта, че застрахователните договори крият повече подводни камъни дори от кредитните. Макар да не са задължителни, застраховките “Живот“, “Злополука“ и “Имот“ са изискване на повечето банки при тегленето на жилищен заем. Банките предлагат подобни продукти и при потребителските кредити, които приличат на смесица между застраховка “Живот“, “Злополука“ и “Безработица“. Най-новото във финансовата мода е, че трезорите започнаха да подаряват застраховки, например “Домашно имущество“, дори при откриване на депозит.

Със застраховките към кредитите трябва да се внимава дори защото не са никак евтини. Както “Сега“ писа, полиците, придружаващи един стандартен жилищен кредит в размер на около 80 000 лв., излизат по около 400-800 лв. на година. Второ, застрахователите са толкова изобретателни в договорите с клиентите, че и най-малкият пропуск може да означава за гражданина нулево обезщетение.

Обикновено, когато тегли кредит и реши да сключи застраховка “Живот“ или “Имот“, гражданинът просто подписва т.нар. декларация за застраховане. Така той се присъединява към вече сключен между банката и определен застраховател групов договор, до който той няма достъп. Често на хората не се дава възможност да се запознаят дори с общите условия по застраховката. Така гражданинът не само не може да избере най-изгодната за него застрахователна оферта, но дори не знае с какви клаузи точно се е обвързал.

По традиция компаниите никога не питат клиента за каквито и да било промени по застрахователния договор. Интересно е да се отбележи, че за разлика от контрактите “гражданин-застраховател“ или “гражданин-банка“, в договорите “банка-застраховател“ изрично се записва, че не се допускат никакви едностранни промени в договора. Застрахователното дружество или банката са длъжни поне да уведомят клиента писмено за всяка промяна в договора, която им хрумне да направят. Това става на адреса, който гражданинът е съобщил. За съжаление обаче, има случаи, в които хората изобщо не биват уведомявани за измененията. Това важи особено за вдигането на ежемесечната застрахователна премия, която клиентът обикновено плаща заедно с вноската по кредита си.

Не са изключение ситуациите, в които банката прекратява договора със застрахователя, без да каже за това на клиента, особено ако полицата е била бонус към кредита. Така човекът си мисли, че е застрахован и че може да разчита на обезщетение при нужда, а впоследствие се оказва, че полица на негово име реално не съществува. По принцип “скъсването“ на договора между банката и застрахователя не би трябвало да прекратява индивидуалното покритие на отделния клиент, ако той продължава да си превежда редовно вноските и премията по застраховката. Това обаче не важи за “безплатните“ застраховки.

Любопитна подробност е, че ако хората закъснеят с плащането на месечната застрахователна премия, повечето застрахователи дават определен срок, обикновено 30 дни, в които плащането да се възстанови. Ако това обаче не стане и гражданинът пропусне да плати навреме повече от 1 месечна премия, застрахователното покритие се прекратява автоматично. Възможно е застраховката да се реактивира по-късно, ако клиентът отново започне да плаща, но за периода, в който гражданинът е бил нередовен, той няма застрахователно покритие. Клиентите трябва много да внимават с частта от общите условия към договора, в която са изброени изключенията от застрахователното покритие.

Обикновено се оказва, че при куп обстоятелства гражданинът сам се съгласява да не получи нито лев обезщетение. Застраховка, която би трябвало да покрива риска “продължителни болнични“ например, се оказва, че не важи, ако отпускът по болест е резултат от “предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди датата на влизане в сила на застраховката“. Реално погледнато, такава формулировка изключва куп житейски казуси от обхвата на застраховката. Същото е положението и с придобилите популярност покрай кризата застраховки срещу безработица

Хората, които се застраховат срещу “нежелана безработица в резултат на уволнение“, трябва да знаят, че обикновено застрахователите не плащат компенсация, ако уволнението е станало “по взаимно съгласие“ или ако е дисциплинарно. За да платят на клиента, застрахователите обикновено задължително искат съкратеният да е регистриран в съответното бюро по труда като безработен и да получава обезщетение за безработица.

Обикновено при дълги болнични или при безработица застрахователят покрива само определен брой вноски по кредита, например 6 вноски по всяка отделна временна нетрудоспособност, но не повече от общо 12 вноски. Хората трябва да имат предвид, че някои компании са въвели т.нар. “период на изключване“ и “период на изчакване“. Това значи, че ако кредитополучателят сключи застраховка “Безработица“ на 1 септември, следват 90 дни “период на изключване“, през които човек реално няма застрахователно покритие. Това значи, че дори да бъде уволнен през тези 3 месеца, той няма да получи компенсация. Дори да са минали въпросните 3 месеца обаче, ако гражданинът бъде съкратен или излезе в дълги болнични, започват да текат нови 2 месеца “период на изчакване“. Едва след като и те изтекат и при положение че лицето все още е безработно или е временно нетрудоспособно, то получава застрахователното обезщетение.

За да вземат каквито и да било пари от застраховката си, кредитополучателите трябва да следят изкъсо и друг важен срок - този за уведомяване на застрахователната компания, че е настъпило застрахователно събитие. Обикновено този срок е кратък, например 10 дни. Някои компании искат в същия срок да се представят и всички документи по казуса, например решение на ТЕЛК, лична амбулаторна карта, епикриза и т.н. Често тези бумаги не се набавят нито лесно, нито бързо и срокът за уведомяване  се пропуска, а без да се спази тази процедура няма обезщетение. Ако клиентът представи всички документи за доказване на застрахователното събитие, компанията е длъжна да изплати обезщетението в срока, който е фиксиран в договора. За по-малките кредити това са обикновено десетина дни.

ЧЕЛЕН ОПИТ

В края на октомври за пръв път банка у нас отнесе солена глоба заради нарушения по застраховка, свързана с жилищен заем. Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция на Райфайзенбанк в размер на 5 584 570 лв. за нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Банката обжалва глобата.

Действията на КЗК са по жалба на гражданина Ивайло Михайлов. През октомври 2004 г. той и съпругата му Ружка са сключили договор за жилищен заем с банката. Според рекламата на трезора при теглене на ипотечен заем клиентът има право на безплатна застраховка “Живот“ за целия срок на кредита за сметка на банката. При сключването на застраховката през 2004 г. с “Български имоти“ двамата съпрузи не са получили екземпляр от полицата под предлог, че тя е групова и в нея има лични данни на много други кредитополучатели. На 15 април 2009 г. съпругата на Ивайло Михайлов починала. По-късно той посещава офис на Райфайзенбанк, за да потърси застрахователното обезщетение. Банков служител обаче му обяснил, че полицата е прехвърлена в друга компания - “Уника“, а няколко дни по-късно Михайлов е уведомен, че застраховката е била прекратена от Райфайзенбанк още на 1 юни 2006 г. и към момента на смъртта й полица на името на жена му не е имало.

При проверката КЗК е установила, че посочените от Михайлов факти са верни. От юни 2004 до 2007 г. банката действително е предлагала безплатна застраховка “Живот“ към отпусканите жилищни заеми, която е рекламирана в много медии. Факт е и че нито “Уника“, нито Райфайзенбанк са уведомили за прекратяването на полицата не само двамата съпрузи, но когото и да било от застрахованите кредитополучатели.

В договора между банката и “Уника“ е присъствала клауза, според която банката се задължава писмено да уведоми застрахованите лица за смяната на застрахователя им. Дори се дава 7-дневен срок на клиентите да се откажат от застраховката. Условието обаче не е било изпълнено и КЗК заключава, че това е в противоречие с добросъвестната търговска практика.

www.dir.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.