March
4

Миналата година почина съпругата ми след 25-годишен брак, от който нямахме деца. Съвместния си живот прекарахме в нейния наследствен апартамент, където аз останах да живея и след смъртта й. Оказа се обаче, че приживе съпругата ми е завещала този апартамент на двете си племеннички, като в саморъчното й завещание, депозирано пред нотариус, е изразена волята й аз да остана да живея в апартамента. Сега двете племеннички заведоха срещу мен дело, с което искат да им плащам наем. Имам ли запазена част в този апартамент и мога ли да оспоря завещанието?

Т.Н., гр. К.

Всеки пълнолетен гражданин е свободен приживе да се разпорежда по възмезден начин с имуществото си без каквито и да било ограничения. Законът за наследството обаче ограничава свободата на разпореждане с имуществото чрез безвъзмездни актове, каквито са завещанието и дарението.

Това е направено, за да бъдат съхранени интересите на най-близките наследници по закон, а това са низходящите, родителите и съпругът. Когато има такива наследници, наследодателят може да дарява и да завещава само определена от закона част от имуществото си, т.нар. “разполагаема част”.

Законът за наследството (ЗН) определя в чл. 29 какъв е размерът на тази разполагаема част. Той зависи от броя на наследниците и от тяхната степен на близост с наследодателя. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията му.

От запитването става ясно, че починалата наследодателка (съпруга) не е оставила деца, но не се разбира дали няма останали живи родители, а това е от значение за определяне размера на запазената част на преживелия съпруг. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН, когато наследява сам, запазената част на съпруга е 1/2 от наследството, а когато наследодателят е оставил и родители, тази част е 1/3.

Правата си читателят може да упражни, като се позове на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, според който наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

На това основание читателят може да оспори направеното от съпругата му завещание в полза на двете племеннички, като иска неговото намаляване до размера на разполагаемата част. За да стори това, той разполага с няколко възможности:

Първо, би могъл да предяви искането си под формата на възражение в рамките на заведеното срещу него дело. В това дело племенничките ще следва да докажат собствеността си върху апартамента и неизбежно ще се позоват на оставеното в тяхна полза завещание. Относно искането от тяхна страна за заплащане на наем читателят следва да възрази и да се позове на волята на съпругата му, изразена в завещанието, по силата на която той има право да живее в завещания имот.

Второ, той би могъл също да предяви самостоятелен иск срещу двете племеннички за намаляване на завещателното разпореждане, ако с него е накърнена запазената му част.

Този иск може да бъде предявен и в рамките на делбено производство, което съпругът може да образува срещу двете племеннички, като поиска делба на наследствения апартамент и в рамките на това производство да иска намаляване на завещателните разпореждания.

Следва да има предвид, че искът за намаляване на завещателните разпореждания до размера на разполагаемата част е ограничен във времето в рамките на общия петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента на откриване на наследството, а това е денят на смъртта на съпругата.

Димитринка ГЕРГАНОВА, адвокат

www.trud.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.