Квартал Горна баня
Във връзка с продажбата на апартаменти в кв. Горна баня в София синтезирахме информацията за мястото и най-вече за минералната вода и климата там.
Видео клипче за жилищната кооперация.
Историята:
Славата на минерална вода Горна баня, лекуваща бъбречни, чернодробни, стомашни, чревни, жлъчни и други заболявания, бързо прехвърли границите на нашата страна. Според съществуващите данни и предания мине-ралният извор е открит преди около двеста години. Тогава цялото дефиле между Люлин и Витоша, където се намира той, било обрасло с гъсти и непроходими гори. Тук често идвал на лов турският бей Али със своите две кучета. Но когато те заболели тежко, за да се отърве от тях, той ги хвърлил по време на лов в блатото, което открил в дълбоките гъсти гори. Две седмици след това обаче беят бил събуден от кучешки лай. Изненадата му била голяма, когато видял своите две хрътки да скачат и лаят весело. Беят се досетил на какво се дължи оздравяването им и поискал пашата да му подари местността с блатото. Няколко години по-късно близо до блатото, в което се събирали водите на топъл минерален извор, той построил първата баня. След Освобождението славата на тази минерална вода се разнесла далече. Тук идвали да се лекуват болни от цялата страна. Старата турска баня съществувала до 1922 г., когато започнал строежът на сегашната баня, довършен през 1927 г. Някои по-съобразителни богати търговци построили около банята първите по-големи сгради - хотели, които през летния сезон давали под наем. Скоро там изникнало селце, което постепенно се превърнало в курортно селище.
Друга, по-съвременна история, разказва за складираните от генерал Ромел тонове Горнобанска минерална вода (използвана през Втората световна война от германската армия), открити десетилетия по-късно в пясъците на Северна Африка, с непроменени вкусови качества и химичен състав.
За свойствата на водата:
Къде се крият целебните свойства на минерална вода Горна баня?
Специалистите балнеолози я описват като слабоминерализирана (с обща минерализация 134.4 мг/л), хипертермална (420С), хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева. Тя е мека, лугава, с много ниска твърдост. Затова трудно отмива сапуна от ръцете.
Първото изследване и описание на тази вода е направено още през 1887 г. Оказва се, че след «Княжево» тя е втората най-слабоминерализирана вода в България. Последвалите в годините физико-химични, радиологични и микробиологични анализи показват, че има постоянен физикохимичен състав и e микробиологически чиста. Това се дължи както на дълбочинния й произход (повече от 600 м дълбочина), който изключва всякакво външно замърсяване и повлияване от неблагоприятни метеорологични условия, така и на отсъствието на съставки, които с времето да се променят. Тя е бистра, без цвят и мирис, с прекрасни вкусови качества. Подходяща е за ежедневна употреба от всички възрастови групи.
Кои са факторите, които правят Горнобанската минералната вода подходяща за ежедневна питейна употреба от възрастни и деца и за питейно лечение и профилактика на редица заболявания?
Ценното на тази вода е именно слабата й минерализация, ниското съдържание на натрий, отсъствието на флуор, наличието на метасилициевата киселина в колоидално състояние и нейната температура. По тази причина тя е „пивка”, приема се лесно, дори и в големи количества. Метасилициевата киселина оказва протективно действие и прави „защитен филм” на лигавиците на стомашно-чревния тракт. Така се подобрява метаболизма в чревния тракт и се включва цяла поредица от саногенезни (оздравителни) процеси които имат отношение към повишаване на имунната защина и възстановяване здравето на човека.
Бедната на минерали Горнобанската минерална вода позволява при питейно и външно балнеолечение да се изяви нейният обезболяващ, детоксичен и трофичен ефект, да се увеличи чувствително диурезата, елиминацията на остатъчни продукти от обмяната на веществата и т.н. Всичко това прави водата от Горна баня изключително подходяща както за ежедневна непрекъсната употреба от здрави, така и за питейно лечение и профилактика на болни с хронични инфекции на бъбреците и пикочните пътища (дори и в стадий на хронична бъбречна недостатъчност), бъбречно-каменна болест, заболявания на черния дроб (хроничен хепатит, стеатоза), жлъчно-каменна болест, язва на дванадесетопръстника, ентероколити, подагра, захарен диабет и др. Приемът на тази вода от здрави деца и възрастни намалява риска от появата от някое от гореизброените заболявания.
От изложеното дотук става ясно, че пиенето на Горнобанска минерална вода има своите безспорни предимства. Има обаче още едно много важно нейно качество! Експериментални изследвания с минералната вода в Горна баня показаха, че след изкуственото й „замърсяване” с някои бактерии, за период от 10 дни, тя потиска развитието им и оказва „очистващ”ефект. Това се дължи именно на специфичния й физикохимичен състав – ниска минерализация и метасилициева киселина в колоидално състояние. Основно изискване при използването й за по-дълъг период е тя да бъде съхранявана в подходящи съдове, които не оказват влияние върху състава й. Така, независимо дали е взета от извора или е бутилирана, минералната вода е подходяща за ежедневна питейна употреба от възрастни и деца без ограничения в продължителността на пиенето й. Тя може да се пие вместо чешмяна вода, тъй като в нея няма съставки, които да ограничават приема й. Най-често препоръчваната схема при провеждане на питейна профилактика е поемане на минерална вода неколкократно през деня, в малки количества. Това означава пет, шест пъти в денонощието по 250-300 мл на прием, като последната порция се препоръчва да бъде вечерта, около 22 часа. Най-добре е водата да е затоплена на водна баня до 36 градуса Целзий или да бъде със стайна температура около 20-22 градуса Целзий. За да бъде ефективен, приемът на минералната вода трябва да се осъществи половин до един час преди хранене или 2 часа след хранене. Това е сравнително универсална схема, която може спокойно да бъде прилагна при домашни условия.
Горна баня се намира на 9 км югозападно от центъра на София, с която е свързана чрез трамвайно-омнибусен и железопътен транспорт и се смята за квартал на столицата. Курортът е разположен в югоизточните склонове на Люлин на около 660 м над морското равнище и може да бъде причислен към нашите нископланински курорти. Височината и хубавото му изложение откриват красива панорама към Витоша и близките околности. През есента и зимата тук рядко падат мъгли, дори когато в София е мъгливо. Средната годишна температура е 9° С, като най-ниските температури се движат между минус 26 и 27° С, а най-високите стигат до 36-37° С. Зимата е умерено студена, умерено горещо е и лятото, тъй като
въздухът се разхлажда от местните ветрове, които се образуват по течението на Владайското дефиле. Валежите са малко по-високи от средните за София, но поради наклонения терен влагата в почвата не се задържа дълго. Общо микроклиматът в Горна баня се характеризира като континентален с известни предимства пред климата в столицата. Околностите на Горна баня са много красиви. Курортистите могат да правят излети до Дивотинския манастир под връх Райлово градище или до старинния манастир Свети Крал. Един от най-важните лечебни фактори в курорта Горна баня, наред с благодатния климат и спе-циализираното обослужване, е и минералната вода, извираща от пет минерални извора.
Водата в банския каптаж е от два съседни извора и се характеризира като слабо минерализирана, хидрокарбонатна, натриева, хипертермална - с темпе-ратура 41,8° С, бистра, безцветна и без мирис.
Под жп линията се намира минералният извор „Хазната”. Неговата температура е 23° С, има по-малко съдържание на сулфати, но по-висока радиоактивност от другите извори в курорта. Тази вода се характеризира като хидрокарбонатна сулфатно-натриева, слабо минерализирана, хипотермална.
Близо до минералния извор „Хазната” има друг извор, чийто химически състав е подобен на този на банския извор, но е с по-ниска температура 31,3° С. Водата е бистра, безцветна, без мирис и с много приятен вкус. Характеризира се като хипо-термална, слабо минерализирана хидрокарбонатна натриева вода. Използва се изцяло за нуждите на Водоналивния завод. Минералният извор в местността Домусдере е с температура 19,2° С. Водата е бистра, безцветна, без мирис, но не се употребява за пиене. Съществени различия по отношение на химическия състав и общата минералност между водите на различните извори в Горна баня няма. Слабо минерализираната горнобанска вода не съдържа много соли, но в нея има твърде много положително и отрицателно заредени йони. Те оказват своето лечебно действие при къпане и пиене на минералната вода чрез дразнене на нервните окончания, които се намират в кожата и подлежащите тъкани, в лигавицата на устата, стомаха и червата. Тяхното действие се усилва още повече и от някои съдъжащи се във водата микроелементи. Баните с топла минерална вода имат болкоуспокояващо действие. Те спомагат за повишаване на хемоглобина и еритроцитите в кръвта, подобряват обменните процеси в тъканите, подпомагат отделянето на вредните за организма крайни разпадни продукти на обмяната на веществата. Пиенето на горнобанската минерална вода спомага за увеличаване на диурезата /количеството на отделената урина/ и за изхвърлянето на отпадъчните продукти от обмяната. В зависимост от начина на пиенето и температурата на водата може да се предизвика увеличение или намаление на отделяния стомашен сок, да се повишат тонусът и двигателната функция на стомаха и червата. При продължително пиене на минералната вода се намалява и захарта в кръвта.
Резултат има при следните заболявания:
1. Бъбречно-урологични - камъни и пясък в бъбреците и пикочните пътища; хронични пиелити и пиелонефрити, цистити, уретити от нетуберкулозно естество; хронични простатити, епидимити, фуникулити и кабернити без усложнения; следоперационни състояния на бъбреците.
2. Заболявания на стомашно-чревния път - хронични гастрити; язвена болест без изостряния; възпаления на тънките и дебелите черва; функционални разстройства на стомаха.
3. Болести на черния дроб и жлъчните пътища -хронични хепатити; жлъчнокаменна болест; дискинезии на жлъчните пътища; възпаление на жлъчния мехур без гнойни усложнения.
4. Заболявания на опорно-двигателния апарат -хроничен ревматизъм без сърдечни поражения; артрити от нетуберкулозен характер; заболявания на мускулите, сухожилията, ставите.
5. Заболявания на нервната система - радикулити, неврити, невралгии, полиневрити.
6. Заболявания на обмяната на веществата -диабет в лека и средна форма, затлъстяване.
Не се препоръчва на болни в острия стадий и с променена кръвна картина, с кожни и венерически заболявания или злокачествени об-разувания, бременност след четвъртия месец, тежки форми на бронхиална астма, белодробни абсцеси, туберкулоза, чернодробни цирози, тежки неврози, психично болни, болни със сърдечна недостатъчност втора и трета степен.
Полезни линкове:
Много интересен сравнителен тест между различните минерални води
