May
2

Бяла спретната къщурка с две липи отпред, тука майчина милувка сетих най-напред. Такива идилични картини за бащиния дом ни представяха едно време в училище. На днешните майки обаче им е значително по-трудно да обяснят на децата си не дотам сложната българска дума „вкъщи“.

И то не защото днес децата са по-глупави. Те просто не са виновни, че живеят в ерата на панелките.

Добрите стари панелни блокове – дотолкова са станали част от ежедневието ни с олющените си фасади и разноцветното пране по просторите, че вече не ни правят впечатление, освен ако парчета от тях не са санирани в по-крещящи цветове.

Според доклад за общото състояние на сградния жилищен фонд у нас, изготвен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в края на 2001 г., в панелните блокове се намират 787 096 жилища, обитавани от над 2 млн. души. 83% от панелните жилища се намират в областните центрове, като в голяма част от тях те представляват около 50% от целия жилищен фонд. Според оценки и анализи на специалисти около 10% от панелните домове се нуждаят от спешен ремонт.

Това окончателно затвърждава всеизвестната истина, че панелките далеч не са вечни. Повечето от тях дори отдавна са изчерпали годините си живот. И за да не останат множество български семейства на улицата, на преден план като решение излиза санирането.

Всъщност, саниране означава реконструкция и техническо възстановяване на сгради, за да се отстранят дефекти или за подобряване на стандарта на живот. У нас най-често то се прави, за да бъдат намалени разходите за отопление. Модата на саниране в България се изразява в разноцветни кръпки по панелките, които неизменно са съпътствани от смяна на дограмата. Малка част от този тип ремонти обаче са извършени с помощта на кредити за енергийна ефективност, които значително могат да облекчат разходите на домакинствата.

За да се насърчи използването на подобен тип кредити, е създадена специална Програма за кредитиране на енергийната ефективност в дома или REECL. Тя е разработена от Европейската комисия, Международната банка за възстановяване и развитие и родната Агенцията за енергийна ефективност. Програмата представлява кредитен механизъм в размер на 50 млн. евро за финансиране на енергийната ефективност в жилищния сектор. Предоставените средства са за енергоефективни прозорци; изолация на стени, подове и покриви; ефективни печки и котли на биомаса; слънчеви нагреватели за вода; ефективни газови котли и термопомпени климатични системи.

По програмата всяко домакинство може да получи безвъзмездна финансова помощ в размер на левовата равностойност от 350 до 2000 евро. Средствата ще се изплащат след завършване на монтажните работи и след проверка на тяхното изпълнение от независим консултант. Безвъзмездното финансиране се отпуска от Международния фонд Козлодуй (МФК), който е основан през 2000 г. със средства на Европейската комисия, страни членки на ЕС и Швейцария.

Средствата по REECL обаче не са безкрайни. Те ще се предлагат до 31 август 2008 г. Предвижда се общият брой на проектите за енергоспестяване в дома, финансирани по програмата, да достигне 30 000.

Банките у нас, които са партньори на програмата, са Българска пощенска банка, Банка ДСК, Булбанк, Обединена българска банка, ПроКредит банк и Райфайзен.

www.profit.bg

Искате да коментирате?

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.